Джудит едва бе успяла да завърже панделката на Майлс, когато усети как пръстите на Гевин се впиха в китката й като железни клещи.
— Причиняваш ми болка! — изохка тя и се опита да се изтръгне от болезнената хватка, но напразно.
— Ще те заболи още повече, ако продължаваш да се държиш така — изръмжа ядно той. — Като… като лека жена!
— Какво? — Джудит забрави болката и в сърцето й лумна гняв. — Я се огледай! Ти да не си сляп? Всички дами дават на избраниците си панделки и дори накити. И тях ли ще определиш като леки жени? — Тя трепереше от ярост. — Но защо ли се чудя? Човек като теб, нечестен и фалшив, сигурно вярва, че и другите са като него. Може би и мен искаш да обремениш със собствените си пороци?
Очите му потъмняха. Тази жена го подлудяваше.
— Не те обвинявам, казвам само онова, което видях със собствените си очи. Ти дразниш мъжете — а аз не искам да се държиш като уличница със собствените ми братя. Седни тук и стой мирно, за да не ме разсърдиш още повече.
Той се обърна и се отдалечи. Джудит остана сама под балдахина, който носеше цветовете на семейство Аскот.
В първия момент тя беше като замаяна и не забелязваше какво става около нея. Никога нямаше да прости на Гевин тази несправедливост. Омразата й пламна с нова сила, очите й се напълниха с гневни сълзи.
Тя събра всичките си сили, за да се овладее, и се запъти към отреденото за нея място на пейките на Аскотови. Съпругът й не беше до нея, за да я представи на новите роднини. Е, добре, тя щеше да се справи сама.
Джудит вдигна гордо глава и сълзите й изсъхнаха.
— Лейди Джудит? — Мекият женски глас я стресна. Тя се обърна и смаяно се вгледа в крехката жена в монашеска одежда.
— Искам да се представя. Срещнахме се вчера, но не съм сигурна, че ме помните. Аз съм сестрата на Гевин. Името ми е Мери…
Мери гледаше угрижено след брат си. Не можеше да го разбере. И четиримата й братя — Гевин, Стивън, Рейн и Майлс — бяха винаги галантни към жените.
А ето че сега Гевин следеше жена си с мрачни погледи и в очите му святкаше гняв. Нито веднъж не й се усмихна. Скри се в шатрата на състезателите, макар че нямаше намерение да участва в турнира. Мери мислеше за брат си и невярващо клатеше глава.
Гевин сърдито си пробиваше път през навалицата. Отново и отново трябваше да се спира, защото някой непрекъснато го тупаше по рамото или стискаше ръката му и му честитеше женитбата и титлата.
Той наближи шатрите и се вслуша замечтано в добре познатия звън на желязото. Походката му беше горда и отмерена. Никой не забелязваше, че в сърцето му бушува луд гняв.
Тази малка вещица! Толкова своенравна, толкова умна. Изпитваше огромно желание да я напердаши здравата и в същото време му се искаше да я грабне в обятията си и да я завлече в спалнята. Как благосклонно се усмихваше на братята му! Когато погледът й се устреми към него, той изпита чувството, че е нещо гадно, хлъзгаво и отвратително!
Това ли беше жената, която през нощта го бе целувала с дива, необуздана страст? Е, първо трябваше да употреби насилие, за да я направи своя. Първото им любене си беше чисто изнасилване и той го признаваше. Втория и третия път тя също бе направила опит за съпротива, но бързо беше омекнала.
Само след час тя се усмихваше прелъстително на братята му и им подаряваше златни панделки — златни като очите й.
Щом се любеше с такава страст с мъжа, когото ненавиждаше, каква ли щеше да бъде в леглото с човек, когото обичаше?
Защо не се усмихваше и на него така, както се усмихваше на братята му? При тази мисъл Гевин стисна ръце в юмруци. Беше му доставило удоволствие да я вземе насила, а сега се засягаше от хладните й погледи.
Той махна рязко с ръка и вдигна платнището на шатрата, в която се беше настанил Майлс. Тъй като брат му беше на арената, Гевин очакваше да намери шатрата празна. Вместо това завари вътре Лилиан, с плахо сведен поглед и треперещи устни. Появата й беше добре дошла за Гевин. Жената, която го гледаше с искрящи от гняв очи и го подлудяваше с горещото си тяло, можеше да върви по дяволите.
Лилиан беше такава, каквато трябваше да бъде всяка жена, мека и предана. Той я сграбчи и я зацелува с дива страст. Когато тя простена и се отпусна в ръцете му, сърцето му се изпълни със злобно задоволство. Тук нямаше и следа от съпротива, тя беше точно това, от което имаше нужда в този момент.
Лилиан никога не го беше виждала в такова настроение и мълчаливо благодари на небето, че се бе сетила да дойде в шатрата на Майлс. Тя също изпитваше страст към Гевин, но не беше безразсъдна като него. Всеки момент някой можеше да влезе в шатрата и да ги види. Не биваше да рискува положението си.