Само след секунди той улучи щита на противника си, но в същия момент и противникът заби копието си в неговия щит. И двете копия се счупиха и рицарите се оттеглиха в двата противоположни ъгъла на арената, за да вземат нови.
В истинските битки използваха копия от желязо, докато тук оръжията бяха дървени. По регламент рицарят трябваше да счупи три копия, без да загуби стремената си или да падне от седлото. Ако паднеше от коня при второто или третото нападение, той беше длъжен да заплати на противника си стойността на коня, бронята и оръжието му. По този начин Рейн си беше спечелил цяло състояние.
За съжаление, турнирите често завършваха с тежки рани. Злополуките бяха чести, затова и Джудит трепереше от страх. Второто нападение завърши без резултат. Копията отново се счупиха, но никой от противниците не падна от коня.
Джудит чу коварен женски смях наблизо и неволно се ослуша. Думите на жената я пронизаха право в сърцето.
— Съпругът й е единственият, който не носи залог. Вчера младоженката даде златните си панделки на двамата му братя. Що за жена е тя?
Думите бяха злобни и когато Джудит се обърна, жените побързаха да се скрият от пронизващия й поглед. Намръщена, тя се обърна отново към арената и разгледа внимателно рицарите, които чакаха реда си. Жената беше права. Всички носеха панделки, завързани на ръцете или копията им. Рейн и Майлс имаха по няколко.
Без да съзнава какво прави, Джудит излезе на арената. Нямаше представа на каква опасност се излага. Никога не беше виждала турнир. Не подозираше колко тежки са копитата на бойните коне и колко лесно се дразнят.
Не чуваше виковете на ездачите, които бързаха да се отдръпнат, за да не я изложат на опасност. Не забеляза, че зрителите наскачаха и проследиха движенията й.
Гевин, който тъкмо поемаше третото копие, също видя Джудит. Ала не можа да я спре, тъй като тя бе стигнала до него още преди да е успял да слезе от коня си.
Джудит нямаше златна панделка, но беше твърдо решена да му даде залог за успех. Този мъж беше неин. Докато тичаше, тя откъсна мрежичката от главата си. Застана пред коня на мъжа си и вдигна високо своя дар.
— Това е залог за успех — прошепна с усмивка тя. — От мен. За няколко мига Гевин остана неподвижен на коня си.
После сведе копието си и Джудит завърза мрежичката с треперещи пръсти за върха му. Когато отново вдигна очи към Гевин и го погледна малко засрамено, той се приведе, вдигна я от земята и впи устни в нейните.
Целувката му беше корава, забралото на шлема притискаше бузата й. Джудит не усещаше нищо. След малко Гевин я остави отново на земята и тя се разтрепери. Беше опиянена от случилото се.
Джудит не съзнаваше, че по време на тази сцена множеството е застинало в мълчание. Ала Гевин го забеляза. Съпругата му беше рискувала живота си, за да му даде залог за успех. Той вдигна копието си и го размаха триумфално. Зрителите избухнаха в ликуващи викове.
Като видя, че всички погледи са насочени към нея, Джудит пламна от срам и притисна ръце към лицето си. Майлс и Рейн се втурнаха да й помогнат.
— Ако жестът ти не беше направил Гевин толкова щастлив, щях здравата да те напляскам за лекомислието ти — рече укорително Рейн.
Множеството отново възликува. Гевин беше свалил противника си от седлото. Джудит беше ужасно объркана. Не й беше приятно, че е попаднала в центъра на общото внимание, затова събра полите си и бързо побягна обратно към замъка.
Искаше да поседи малко в тихата си градинка, за да си възвърне нормалния цвят на лицето и дишането й да се успокои.
Лилиан се втурна като бясна в шатрата на граф Байхем. Стените й бяха тапицирани с коприна и украсени със скъпоценни византийски килими. Едмънд Чатауърт обичаше удобствата.
— Какво се е случило? — попита дълбок глас зад гърба й.
Лилиан се обърна като ужилена и видя пред себе си Роджър, по-малкия брат на Едмънд. Младият мъж седеше на ниско столче и остреше меча си. Изглеждаше много добре с изрусената от слънцето коса и енергичната линия на устните. Дори белегът покрай лявото око не го загрозяваше.
Много пъти Лилиан си беше представяла какво ли щеше да бъде, ако граф на Байхем беше не дебелият Едмънд, а красивият и млад Роджър. Тя отвори уста да заговори, но веднага спря. Искаше да му разкаже за шума, който беше вдигнала съпругата на Гевин. Преди началото на турнира тя бе предложила на Гевин панделката си, но той не пожела да я вземе. Обясни й, че не желае да приказват за миналите им отношения. Хората си нямали друга работа, освен да разпространяват клюки.
— Не ти ли е ясно, че си играеш с огъня? — попита тихо Роджър и провери острието на меча с палеца си. Когато Лилиан не отговори, той продължи настойчиво: — Мъжете от семейство Аскот не гледат на тези неща като нас. За тях правото е право, а неправдата — неправда. Между двете неща няма нищо.