Отвратен, мъжът я блъсна към изхода.
— Махай се от очите ми! — изкрещя той. — И те съветвам никога вече да не се доближаваш до мен!
Когато Лилиан излезе, Рейн посвети вниманието си на ранения. Гевин тъкмо идваше на себе си. По-младият брат беше толкова гневен, че не му каза нито дума, а тръгна да търси лекар.
Беше посред нощ, когато Гевин се събуди от дълбок сън. В шатрата беше тъмно, той беше съвсем сам.
Преметна крака през ръба на кушетката и седна. Имаше чувството, че главата му е разцепена на две половини. Подпря се на ръце и затвори очи от непоносимата болка.
След малко болката отслабна. Гевин се раздвижи внимателно и установи, че го боли не само главата, а и всички мускулчета по тялото. Беше лежал на постелята с часове, и то облечен в тежката желязна броня.
— Защо пажът не е дошъл да ме съблече? — запита се той. Защо в шатрата няма никой?
Нещо синьо, захвърлено на пода, привлече вниманието му. Мрежичката за коса на Джудит. Той я вдигна и се усмихна, припомнил си сутрешната сцена.
Скоро дойдоха и другите спомени, отначало непълни, несвързани, накъсани образи. И изведнъж разбра. Джудит го видя да прегръща Лилиан! Само не можеше да си спомни как се бе стигнало до тази сцена.
Гевин събра всичките си сили, за да се изправи. Трябваше да свали бронята. Чувстваше се много зле и желязото се врязваше болезнено в тялото му. Главата го болеше непоносимо, но въпреки това трябваше да намери Джудит и да поговори с нея.
След два часа Гевин стоеше в голямата зала. Джудит не беше там. Всяка крачка беше мъчение. Болката го заслепяваше. Пред очите му танцуваха черни вълни.
Като през мъгла той разпозна Хелън Рейвдаун, която носеше табла с напитки за гостите. Дръпна я в един тъмен ъгъл и прошепна дрезгаво:
— Къде е тя?
Очите на Хелън святкаха злобно.
— И ти смееш да ме питаш къде е? — изсъска майката. — Ти й причини най-страшната болка на света. Аз знам, че всички мъже постъпват така с жените си, но тя не го знаеше. Опитах се да я предпазя, но не успях. Казах й, че всички мъже са лъжци и безогледни типове. Тя не ми вярваше. Защитаваше те и ти я наказа жестоко за верността. Видях устната й след първата ви нощ. Ти си я ударил, преди да я вземеш, нали? А тази сутрин десетки гости видяха как брат ти изгони от шатрата онази мръсна уличница Лилиан Валенс. По-скоро ще умра, отколкото да ти кажа къде е Джудит. Господи, защо не убих и себе си, и дъщеря си, преди да я дам в ръцете ти!
Без да каже дума, Гевин й обърна гръб и тръгна да търси жена си. Намери я в градината. Майлс седеше до нея на пейката и държеше ръката й.
Без да се тревожи от заплашителния поглед на брат си, Гевин протегна ръка и проговори спокойно:
— Ела с мен.
Главата му щеше да се пръсне от болка. Всяка дума беше мъчение.
Джудит се надигна веднага.
— Да, господарю.
Гевин смръщи чело и й подаде ръка. Тя се направи, че не забелязва учтивия му жест и тръгна напред. Двамата влязоха в замъка и се изкачиха в брачните си покои.
Гевин се отпусна на леглото и свали ботушите от отеклите си крака. Въздъхна доволно и погледна жена си, застанала неподвижно в края на леглото.
— Защо ме гледаш така?
— Защото чакам заповедите ти, господарю.
— Заповеди ли? — изръмжа той и притисна с две ръце бучащата си глава. — Тогава се съблечи и легни до мен.
Той не можеше да проумее тази внезапна покорност. Защо не се съпротивляваше, защо не го обвиняваше? Знаеше как да се справи с нея, когато беше дръзка и гневна, но тази нова Джудит го объркваше.
— Да, господарю — отвърна монотонно тя.
Гевин се съблече с мъка и отиде до леглото. Джудит вече лежеше под завивката, устремила поглед в тавана. Той легна до нея и улови ръката й. Тя не се помръдна. Той се наведе над нея и притисна устни в нейните. Очите й продължиха да се взират в белия таван, тя не реагира на целувката му.
— Какво ти е? — попита сърдито той.
— Какво да ми е, господарю? — Тя се обърна към него, но очите й останаха безизразни. — Заповядай ми какво желаеш от мен и аз ще го изпълня.
Гевин усети бедрото й до своето и осъзна, че тя е разтворила краката си за него. Това го слиса още повече.
— Джудит — започна нерешително той, — трябва да ти обясня какво се случи тази сутрин…
— Няма какво да ми обясняваш. Ти не даваш обяснения на подчинените си, нали? Аз съм твоя покорна слугиня. Кажи ми как да ти служа и ще се подчиня.
Гевин се отдръпна настрана като опарен. Погледът й не му харесваше. Когато го мразеше, в очите й поне имаше живот. А сега бяха неестествено безжизнени, като мъртви.