Той стана от леглото, облече панталона и ризата си, взе ботушите и жакета и бързо излезе от спалнята. Никога вече нямаше да се върне в това студено, заплашително помещение.
ДЕВЕТА ГЛАВА
В замъка на Аскот цареше дълбока тишина. Джудит стана от голямото легло и бързо облече кадифения си халат, подплатен с кожи от норка. Май никой в къщата не беше буден. Откакто Гевин я свали от коня пред прага на Аскот Касъл, тя не можеше да намери покой. Леглото беше твърде голямо и празно.
На сутринта, когато отказа да реагира на опитите му за сближение, той й заяви, че много скоро ще заминат за замъка на дедите му. Пътуваха цели два дни.
Видът на гордия замък направи силно впечатление на младата жена. Четириетажната сграда изглеждаше наистина величествена с обкованите в олово прозорци. Зад една стена цъфтяха плодни дръвчета.
Тя понечи да каже на Гевин колко харесва дома му, но той не й даде възможност да го стори. Изкрещя някакви заповеди на хората си и я остави в двора с целия багаж. Джудит беше принудена да се представи сама на новите си близки и на прислугата.
Оттогава беше минала цяла седмица. Гевин й остави достатъчно време да свикне с новия си дом. Джудит огледа новата обстановка и скоро реши, че може да бъде полезна.
Слугите не бяха свикнали да изпълняват разпорежданията на жени, но Джудит се посвети с радост на новите си задължения. Това отклоняваше мислите й от коварната Лилиан Валенс и предателството на Гевин. През деня това й се удаваше, но нощем самотата беше потискаща.
Някакви шумове в двора я накараха да се ослуша. Беше много рано и дори слугите спяха. Освен това само членовете на семейство Аскот имаха право да влизат през малката врата във вътрешността на замъка.
Първата сива светлина на деня беше твърде слаба и Джудит не можа да различи кой слезе от коня. Събра набързо полите си и хукна надолу към голямата зала.
— Внимавай, човече! — изруга Рейн. — Да не мислиш, че съм от желязо, та се отнасяш така с мен!
Джудит спря на първата площадка. Двама оръженосци внесоха девера й. Кракът му беше стегнат в дебела превръзка.
— Какво е станало? — попита уплашено тя.
— Проклетият кон! — отговори с крива усмивка Рейн. — Спъна се на прав път, посред бял ден!
Джудит забърза надолу и нареди на мъжете да го сложат в едно кресло пред камината. Раненият му крак бе вдигнат на ниско столче.
— Наистина ли падна от коня? — попита дяволито тя. Челото на Рейн се разведри, на бузите му се появиха добре познатите трапчинки.
— Е, и аз имам вина. Бях се замислил и конят ми стъпи право в една заешка дупка. Паднах настрана, точно върху крака си.
Джудит коленичи до столчето и започна внимателно да развързва превръзката.
— Какво правиш? — попита уплашено Рейн. — Лекарят вече се погрижи за счупеното.
— Искам да се уверя, че го е наместил правилно. Ако кракът не зарасне добре, можеш да окуцееш.
Той погледна за момент блестящата й разпусната коса и махна с ръка на пажа си.
— Донеси ми вино. Сигурен съм, че милата ми снахичка няма да се успокои, преди да ми причини нови болки. И събуди брат ми. Защо той да спи, когато ние сме будни?
— Той не е тук — рече тихо Джудит.
— Какво?
— Брат ти не е тук — повтори тя. Лицето й остана безизразно.
— Къде е отишъл? Толкова важна работа ли е имал, че да напусне замъка?
— Не знам нищо. Свали ме на двора и веднага потегли отново на път. Не ми каза нито дума къде отива и какво възнамерява да прави.
Рейн вдигна чашата с вино към устните си и търпеливо зачака Джудит да опипа крака му. Онзи глупак, брат му, със сигурност беше отишъл при своята уличница. Да я вземат дяволите тази Лилиан Валенс! В този момент Джудит докосна счупената кост и той стисна здраво зъби, за да не извика.
— Така си и мислех — усмихна му се сладко тя. — Този човек не разбира нищо от счупени кости. Дръжте го здраво за раменете, сега ще го наместя.
На покрива на шатрата се беше събрала толкова много вода, че започваше да се процежда през дебелия плат.
Когато по главата му закапаха капки, Гевин избухна в ядни проклятия. Този дъжд продължаваше цяла вечност. Всичко беше мокро, настроението на хората му беше под нулата. Те все по-често роптаеха, че трябва да препускат като бесни по разкаляните пътища и да понасят отвратителното време.
Гевин ги разбираше и не им се сърдеше. Той също беше недоволен. Все пак имаше причини да продължава това безкрайно пътуване.
В нощта, когато Джудит го отблъсна, той реши да й даде урок. Тогава се намираха в дома на баща й и тя се чувстваше сигурна в добре познатата й обстановка. Но какво щеше да направи сама в чуждата къща? Сигурно вече копнееше за защитата му, за силната му ръка…