— Къде беше? Женен си само от седмица! Пристигаш тук, оставяш жена си и багажа на прага на дома си и изчезваш!
— Тя очевидно се справя без усилия с новото си положение — изръмжа Гевин и се отпусна в един стол.
— Ако си решил да я обвиняваш в нещо безчестно…
— Не, няма да я обвинявам. — Гевин знаеше, че брат му никога не би направил опит да прелъсти Джудит. Само че завръщането му се оказа едно голямо разочарование. Беше очаквал нещо друго. — Какво е станало с крака ти?
Рейн изпита известна неловкост, но накрая призна на брат си, че е паднал от коня. Учудването му беше голямо, защото Гевин не му се присмя, а го изслуша спокойно и тежко се надигна от стола.
— Трябва да огледам замъка. Отсъствах дълго и сигурно има много неща за уреждане.
— Чакат те изненади! — Рейн се вгледа внимателно в шахматната дъска и се опита да си припомни ходовете на Джудит. Все още не бе проумял как го би толкова бързо. — Никога не съм срещал жена като Джудит.
Гевин изкриви уста.
— Какво може да направи една жена, и то само за седмица? Сигурно е ушила гоблен с прекрасни цветя или…
— Тя не се занимава с женски работи. Ти май нямаш понятие какво съкровище е съпругата ти, мили братко.
Гевин наистина не разбираше накъде бие Рейн. Знаеше от опит, че когато отсъства, в замъка всичко тръгва наопаки, и бързаше да се срещне с управителите.
Рейн предусещаше хода на мислите му.
— Дано намериш някоя дреболия за уреждане! — извика подире му той и избухна в смях.
Гевин излезе от къщата, все още гневен, че срещата с Джудит не беше минала според очакванията му. Надяваше се да я намери мека и покорна, а вместо това…
Когато скочи от коня в двора, толкова бързаше да види жена си, че промените в замъка не му направиха впечатление. Главата му беше пълна с образа на Джудит, разкъсваща се от мъка и копнеж.
Сега вървеше през двора и се оглеждаше, смаяно. Къщичките, долепени до външната крепостна стена, бяха прясно боядисани с вар и изглеждаха чисти и приветливи. Рововете зад стената, които обикновено бяха пълни с отпадъци, бяха наскоро разчистени.
Гевин спря при клетките на птиците и се огледа слисано. Тук се отглеждаха най-различни видове соколи, особено ловни и пощенски. Главният соколар беше застанал пред една греда, на която беше завързан сокол. Мъжът държеше в протегнатата си ръка стръв и бавно се движеше в кръг около птицата.
— Това някаква нова примамка ли е? — попита заинтересовано Гевин.
Мъжът на име Саймън кимна.
— Да, господарю. По-малка е от предишната и мога да я размахвам по-силно и по-бързо. Птицата е принудена да реагира по-бързо и се чувства така, сякаш лети високо в небето.
— Добра идея — отбеляза Гевин.
— Не е моя. Лейди Джудит ме посъветва да постъпя така.
Гевин не повярва на ушите си.
— Лейди Джудит е посъветвала теб, майстора соколар?
— Да, господарю — ухили се добродушно Саймън. — Вашата жена е не само красива, но и умна. Направи и други ценни предложения. Елате да разгледате новите пръчки за соколите. Сам ги изработих. Според лейди Джудит старите били неудобни и разранявали краката на животинките. Освен това са се завъдили разни гадинки.
Гевин не го последва и Саймън спря насред път. Старецът нямаше представа какво става в душата на господаря му. Гевин смаяно се питаше как Джудит бе успяла да подтикне стария, упорит соколар към такива радикални промени. Саймън не приемаше заповеди нито от баща му, нито от него.
— Няма ли да разгледате клетките, господарю? — попита отново Саймън.
Гевин поклати глава.
— Не, ще дойда по-късно. — В гърдите му бушуваше луд гняв. Джудит си въобразяваше, че има право да се разпорежда в дома му, да се меси в управлението на имотите! Това беше само мъжка работа!
— Добър ден, господарю! — извика една слугиня и когато Гевин я измери с мрачен поглед, се изчерви чак до корените на косата си. След малко събра смелост, приближи се и направи дълбок реверанс. — Казах си, че искате нещо освежително…
Гевин се усмихна. Най-после да срещне една жена, която знае къде й е мястото. Отпи голяма глътка от поднесената му чаша и погледна слугинята дълбоко в очите. Много скоро обаче вниманието му се насочи към напитката.
— Много добро питие. Откъде е?
— Горски ягоди, прясно откъснати. Сварени с ябълковото вино от последната година. Сложихме и малко канела.
— Канела ли?
— Да, господарю. Лейди Джудит я донесе със зестрата си.
Гевин върна празната каничка на слугинята и се намръщи още по-грозно. Обърна й гръб и продължи пътя си. Гневът му заплашваше да избухне. Май всички тук бяха полудели! Той се запъти с големи крачки към другия край на двора, където беше ковачницата. Очевидно тя беше единственото място, където можеше да бъде сигурен, че няма да се сблъска с нововъведенията на жена си.