Сцената в кухнята се разпространи със светкавична бързина из целия замък. А утре със сигурност щяха да я разказват на кралската трапеза в Лондон.
Рейн изпитваше малко съжаление към нещастния си брат, макар да разбираше, че той си заслужава урока. Нямаше нищо по-лошо от това да станеш смешен в очите на някоя жена. Не дай си Боже пък на собствената си.
— Дай малко почивка на бедното животно и ела при мен! — подвикна той на брат си.
Гевин се вслуша в съвета му едва когато конят му се обля в кървава пот. Той скочи от седлото, хвърли юздите на пажа си и закрачи уморено към сянката на стената.
— Заповядай, пийни — покани го с усмивка Рейн.
Гевин надигна с благодарност каничката, но я помириса недоверчиво и спря.
— Пак ли новата й напитка?
Тонът му беше толкова рязък, че Рейн неодобрително поклати глава.
— Да, Джудит я приготвя сама.
Гевин махна на пажа си.
— Иди и ми донеси една бира от мазето! — заповяда сърдито той.
Рейн понечи да каже нещо, но видя как тялото на брат му се скова и се отказа. Джудит излезе от къщата и се запъти спокойно към бойните коне, които стояха в далечния край на покритата с пясък площадка за упражнения.
Очите на Гевин запламтяха от гняв. Когато жена му спря пред конете, той се надигна, но Рейн улови ръката му и го задържа.
— Остави я. Има ли смисъл да започваш нов спор, който ще загубиш?
Пажът донесе бирата и когато се отдалечи, Рейн попита заинтересовано:
— Правиш ли и нещо друго, освен да крещиш на жена си?
Гевин го изгледа мрачно и понечи да отговори остро, но вместо това обърна лице и отпи голяма глътка бира.
— Погледни я внимателно и кажи какво в нея не ти харесва. Толкова е красива, че дори слънцето бледнее от завист. Цял ден работи усърдно и поддържа къщата в най-добър ред. Всеки мъж, всяка жена, всяко дете в замъка — даже опърничавият Саймън — всички я гледат в устата. А старите бойни жребци ядат ябълки от ръката й. Има невероятно чувство за хумор и е най-добрата шахматистка в цяла Англия. Какво още искаш?
Гевин беше обърнал глава, за да не гледа Джудит.
— Не съм забелязал чувството й за хумор — отбеляза мрачно той. — Нито веднъж не се е обърнала към мен с името ми.
— И защо да го прави, след като ти не намери нито една любезна дума за нея? Не те разбирам, братко. Някога ухажваше слугините и беше много по-мил с тях, отколкото си днес с жена си. Нима красотата й не заслужава най-прекрасните комплименти?
Гевин отговори с нарастващ гняв:
— Не съм някой глупав хлапак, за да позволя брат ми да ме поучава как да се отнасям към жените. Когато аз общувах с дами, ти беше още в пелени.
Рейн не отговори, но очите му заблестяха дяволито. Нямаше смисъл да напомня на Гевин, че е само четири години по-млад от него.
Гевин се надигна и се запъти към къщата. Заповяда да му приготвят ваната и когато се отпусна в горещата вода, се предаде на мрачните си мисли.
Дълбоко в себе си той признаваше, че Рейн има право, и това никак не му харесваше. Вероятно Джудит имаше всички основания да се държи хладно с него.
Още от самото начало женитбата им беше под лоша звезда. Той постъпи зле, като я удари през онази първа нощ. Беше нещастна случайност, че тя се появи в шатрата в най-неподходящия момент.
Но оттогава беше минало много време. Гевин си припомни как тя му каза, че ако иска нещо от нея, ще трябва да си го вземе насила. Докато се търкаше със сапуна, мислите му бяха заети с двете нощи, които двамата бяха прекарали заедно в дома на баща й. Тогава беше разбрал, че жена му е страстна натура. Колко ли време щеше да мине, преди да дойде отново в леглото му? Дали щеше да издържи дълго на изкушението?
Досега той бе получавал всяка жена, която искаше да има. Стигаше му само да вложи малка част от чара си. Един ден и упоритата му съпруга щеше да се предаде. Да, един ден тя щеше да го моли да я люби…
Най-после щеше да я подчини на волята си. И тогава щеше да има всичко, което искаше: да обича Лилиан и да прекарва нощите си с Джудит.
След банята той облече чисти дрехи и възвърна поне част от обичайната си бодрост. Самочувствието му беше пострадало сериозно, но мисълта, че скоро ще покори красивата си съпруга, го окриляше.
Той намери Джудит в оборите да говори успокоително на един кон, докато ковачът го подковаваше.
Първата мисъл на Гевин беше да й изкрещи, че е опасно, че животното може да се уплаши и да я ритне. Много скоро обаче той забеляза, че жена му разбира конете и те не се боят от нея.
— Нашите животни са малко диви — проговори тихо той и пристъпи към нея. — Но виждам, че ти се справяш учудващо добре.
Джудит се обърна рязко и го изгледа недоверчиво. Животното сякаш усети нервността й, подскочи и вдигна високо предните си крака. Ковачът едва успя да се хвърли в ъгъла.