— Дръжте го по-здраво, милейди! — нареди строго той, без да се обръща. — Имам още доста работа с подковата и не мога да си губя времето.
Гевин се ядоса. Ковачът си позволяваше да говори с жена му така, сякаш имаше насреща си обикновена слугиня! Ала Джудит изобщо не се засегна от поведението му.
— Няма нищо, Уилям, ще се оправя! — извика успокоително тя, дръпна по-силно юздата и нежно помилва муцуната на коня. — Нарани ли те?
— Не! — изръмжа ковачът. — Ето, готов съм — обади се след малко той. Обърна се и като позна Гевин, попита уплашено:
— Какво правите тук, господарю? Мога ли да направя нещо за вас?
— Да. Можеш да ми кажеш откъде си взел правото да даваш заповеди на своята господарка.
Уилям го погледна смутено и се изчерви. Джудит побърза да му се притече на помощ.
— Той го прави само когато е нужно — отговори с мека усмивка тя. — А сега върви да се погрижиш за другите коне, Уилям.
Мъжът се подчини веднага. Джудит се обърна отново към Гевин и в погледа й блесна упоритост. Учудването й беше голямо, когато той реагира с усмивка.
— Не съм дошъл да се карам е теб — обясни тихо той, улови ръката й и я привлече към себе си. — Исках да те попитам дали желаеш да приемеш един подарък. Виждаш ли онзи жребец?
— Черния? Да, познавам го добре.
— Баща ти не ти даде нито един кон…
— Той е готов да се раздели по-скоро с парите си, отколкото с някой от конете — усмихна се горчиво Джудит и си припомни зестрата си. Десетки коли с багаж бяха пристигнали в Аскот Касъл. Но нямаше нито един кон.
— Жребецът е баща на няколко прекрасни кобили. Отглеждат ги селяните в един двор наблизо. Мислех, че ще ти е приятно да отидем там и да си избереш онази, която ти хареса най-много.
Джудит не разбра откъде дойде тази внезапна любезност, но държанието му й хареса.
— Достатъчни са ми и тези кобили — отговори спокойно тя.
Гевин помълча малко, гледайки я втренчено.
— Толкова ли ме мразиш? Или може би те е страх от мен?
— Не ме е страх! — отговори рязко Джудит и вирна брадичка.
— Ще дойдеш ли с мен?
Тя отговори на погледа му и кимна бавно. Гевин се усмихна с искрена нежност. Отдавна не беше й се усмихвал така — още от сватбения ден.
— Утре рано отиваме при селяните — заключи той и бавно напусна обора.
Джудит се взираше замислено в широкия му гръб. Какво ли замисляше съпругът й? Защо искаше да й направи подарък? Но нямаше много време да размишлява над поведението му. Чакаше я още много работа.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Голямата зала беше осветена от огъня в грамадната камина. Някои от предпочитаните оръженосци на братята Аскот седяха пред камината и играеха карти или шах. Други се бяха изтегнали по диваните и дремеха.
Джудит и Рейн седяха в другия ъгъл на помещението.
— Изсвири ми песента, моля те — рече Джудит. — Много добре знаеш, че нямам никаква музикална дарба.
Рейн взе няколко акорда на тумбестата си лютня и погледна с възхищение красивата си снаха. Сиянието на огъня позлатяваше косата й. Той я обожаваше не само заради красотата й. Джудит беше съвсем различна от жените, които беше срещал. Тя беше честна, умна и дружелюбна. Той съзнаваше, че е на път да се влюби до полуда в нея, и това го безпокоеше. Трябваше да се махне веднага след като кракът му заздравееше.
Рейн хвърли мрачен поглед към Гевин, който се беше облегнал на вратата и не откъсваше очи от жена си.
— Гевин, защо ти не й изсвириш нещо? — попита с лека усмивка той. — Кракът ме боли и ще ми бъде много трудно да се съсредоточа.
Гевин се раздвижи и на лицето му се изписа усмивка.
— Значи тя не знае да свири? — промърмори той. — Е, радвам се, че има поне едно нещо, което не умее. — Той помълча малко и избухна в смях. — Знаеш ли, че днес заповяда да изчистят езерцата с риба? Сигурно е предполагала, че ще намери съкровище.
В този миг Джудит се надигна и Гевин млъкна.
— Моля да ме извините — проговори спокойно тя. — Много съм уморена и бих желала да си легна. — Тя кимна с усмивка на двамата братя и излезе от залата.
Усмивката на лицето на Гевин угасна и той се отпусна тежко на един стол. Рейн го наблюдаваше с искрено съчувствие.
— Смятам утре рано да потегля към имението си — оповести след малко той. Гевин очевидно не го чу, затова Рейн махна на един паж, който дотича, за да му помогне да се прибере в стаята си.
Джудит стоеше насред спалнята си и се оглеждаше недоволно. Съпругът й се беше завърнал и двамата трябваше да споделят брачното легло. Гевин беше господар на този дом и имаше пълното право да спи тук. Но той не го направи.