Тя не го чуваше. Очите й оставаха странно безжизнени.
— Скочи, аз ще те поема! Няма опасност — проговори меко Гевин и протегна ръце. — Пусни клона и скочи. Ще те хвана, ще видиш.
Тя не се помръдна.
Гевин погледна мъртвия глиган, после отново вдигна глава към жена си. Нещо я беше уплашило до смърт, но какво?
— Джудит! — извика отново той и застана така, че тя да го погледне. — Да не би да те е страх от височината? — Не беше много сигурен, но му се стори, че е забелязал слабо кимване.
Без да се бави, Гевин се улови за дебелия клон и се изкачи на дървото. Стигна до нея и сложи ръце на кръста й. Тя беше студена като лед и очевидно вцепенена от страх.
— Чуй ме добре — помоли тихо той. — Сега ще те хвана за ръцете и ще те спусна. Щом усетиш здрава земя под краката си, страхът ще изчезне. Не се бой. Ще те държа здраво.
Трябваше да приложи сила, за да откъсне ръцете й от клона. Тя се вкопчи в пръстите му като удавница. Цялото й тяло се разтрепери като в треска. Гевин се опря на дебелия клон и внимателно я спусна към земята.
Щом тя стъпи на тревата, той скочи от клона и я грабна в прегръдките си. Притисна я към гърдите си и я залюля като бебе.
— Не се бой, мила моя, страшното мина — зашепна нежно той.
Тя се притисна отчаяно до него и той усети как коленете й омекнаха. Вдигна я на ръце и я отнесе до един пън. Седна и я прегърна силно, за да я затопли. Нямаше много опит с безпомощни жени. Но разбираше, че страхът й не е отминал.
Приглади косата й назад и помилва с устни пламтящите й страни. Състоянието й го трогваше. Когато видя, че не се е успокоила, отново я залюля като бебе и запя тиха мелодия. Правеше го несъзнателно и не забеляза, че пее любовна песен. В нея се говореше за рицаря, който се връща от кръстоносен поход и бърза да види любимата жена.
Постепенно тялото й се отпусна. Треперенето отслабна. Гевин не я освободи от прегръдката си. Целуваше слепоочията й и продължаваше да тананика мелодията.
— Сигурно ме смяташ за глупачка — прошепна след малко тя.
Гевин не отговори.
— Аз… зави ми се свят. Изпитах такъв ужасен страх.
Гевин само се усмихна и я прегърна по-силно. Радваше се, че е започнала да реагира.
— Страх е меко казано — промълви той след известно време. — Ти беше изпаднала в паника. — Забеляза, че тя отново се скова, и побърза да я успокои. — Какво има? Нещо лошо ли казах?
— Напомни ми за баща ми, а аз не искам да мисля за него — проговори едва чуто тя, но Гевин я разбра. Притисна главата и към рамото си и успокоително помилва косата й.
— Защо не ми разкажеш всичко? — предложи тихо той.
Джудит мълча дълго. После пое дълбоко въздух.
— Вече не помня подробностите. Помня само, че едва не умрях от страх. По-късно слугините ми разказаха какво се е случило. Била съм на три години и съм се стреснала в съня си. Избягала съм от стаята си и съм слязла в голямата зала. Там имало светлина и музика. Баща ми седял с приятелите си и се наливали с вино.
Гласът й звучеше хладно, сякаш разказваше за чужд човек.
— Като ме видял, баща ми решил да си направи малка шега. Накарал да му донесат стълба и ме качил на самия връх. После ме сложил на рамката на прозореца, високо на стената. Както ти казах, не помня почти нищо. Баща ми и приятелите му изпозаспали на масата. Чак на едва сутринта слугините видели, че ме няма, и тръгнали да ме търсят. Бавачката вдигнала тревога. Намерили ме чак към обед. Сигурно съм била полупримряла от страх, че не съм смеела да извикам, затова никой не ме е забелязал.
Гевин продължаваше да милва косата й. При мисълта, че един баща може да се отнесе така жестоко с малкото си момиченце, по гърба му пробягаха студени тръпки. Джудит е прекарала на стената цяла нощ. Нищо чудно, че оттогава изпитваше паника от височината.
Той я улови за раменете и я отдалечи от себе си.
— Сега си на сигурно място.
Джудит се усмихна.
— Ти беше добър с мен. Благодаря ти.
Гевин изпитваше дълбоко съчувствие. Животът сигурно е бил немилостив към нея, след като му благодареше за такива дреболии.
— Ти не познаваш нашата ловна гора. Искаш ли да останем още малко тук? — попита меко той.
— Чака ме работа — възрази плахо Джудит.
— Да върви по дяволите работата! Полагат ти се и малко забавления, не мислиш ли?
— Не знам как да се забавлявам — призна тихо тя.
— Аз ще те науча. Ще събираме цветя и ще гледаме птиците. — Той го каза толкова сериозно, че Джудит се засмя.
Смехът й прозвуча толкова весело, че Гевин се учуди. Беше завладян от усмивката й.
— Ела с мен — засмя се той и я изправи на крака. — Наблизо има полянка с прекрасни цветя.
Джудит стъпи на десния си крак и залитна. От вниманието на Гевин не убягна, че лицето й се разкриви от болка. Забеляза и как тя здраво стисна зъби.