— Ранена ли си? — попита разтревожено той и побърза да я подкрепи. — Ще сложим крака ти в студена вода. Така няма да се подуе.
Той я вдигна на ръце и я понесе към потока. Отначало тя се възпротиви, но после облегна глава на рамото му и се остави да я носи.
След малко Гевин я остави на брега и предпазливо събу обувката й.
— Сега свали чорапа — рече той и се усмихна. Проследи с удоволствие как тя вдигна грациозно полата си и развърза копринената връзка. — Ако имаш нужда от помощ, аз съм на разположение.
Джудит свали сама копринения чорап, без да го погледне. После безмълвно позволи на Гевин да охлади крака й. Това ли беше мъжът, когото се бе научила да мрази? Днес не можеше да го познае.
— Вече съм по-добре — прошепна тя. — Болката отслабна.
Силен порив на вятъра разроши косата й и Гевин побърза да я приглади назад.
— Искаш ли да си запалим огън и да опечем малко глиганско месо? — попита той.
— Великолепна идея! — отговори въодушевено Джудит.
Гевин я вдигна отново на ръце и прецапа с нея потока. Остави я в тревата и се запъти към една надвиснала скала, за да приготви огнище. После изчезна за малко и се върна с наръч съчки и голямо парче месо.
Наряза го на парченца и ги наниза на дървени шишове. Когато всичко беше готово и огънят пращеше весело, той изчезна отново и се върна, скрил нещо в полите на жакета си. Джудит го погледна любопитно, но той побърза да се обърне настрана.
— Затвори очи! — заповяда строго той и Джудит се подчини. От полите му се изсипа цяла купчина цветя. — След като не можеш да отидеш на полянката, цветята дойдоха при теб — обяви тържествено той.
Джудит погледна с възхищение прекрасните цветове, после вдигна глава към мъжа си. Очите й сияеха.
— Благодаря ти! Изненадата беше наистина прекрасна.
Гевин приседна до нея в тревата.
— Ще ми изпълниш ли една молба? — попита нежно той. — Искам да чуя как произнасяш името ми.
В първия миг Джудит го погледна със страх. После лицето й просветля.
— Гевин — прошепна нежно тя, — много ти благодаря за цветята.
Мъжът въздъхна щастливо и се излегна в тревата.
— Звучи прекрасно — промърмори като на себе си той.
Джудит се обърна настрана и се зае да плете венец.
Гевин лежа дълго с чувството, че никога не е прекарвал такъв прекрасен, спокоен ден. После с усмивка си каза, че Джудит е свалила от гърба му тежкия товар на управлението и сега може спокойно да си лежи в тревата и да се наслаждава на слънцето.
Той се вслушваше мързеливо в бръмченето на пчелите и се взираше като замаян в копринените коси на жена си.
— Наистина ли ми се разсърди заради Саймън? — попита внезапно Джудит.
Гевин я погледна смаяно. В този момент му беше трудно да си спомни кой е Саймън. После на устните му заигра усмивка.
— Не, разбира се, че не. Само че не ми хареса дето ти се сети за нещо, за което аз отдавна трябваше да съм помислил. А и не съм сигурен, че новата примамка е толкова добра.
Джудит се обърна и го погледна сърдито.
— Саймън е много доволен от предложението ми. И съм сигурна, че сега соколите… — Тя видя засмените му очи и млъкна. — Ти ми се присмиваш!
— Аз? Аз съм невинен като бебе.
Джудит откъсна снопче трева и я запрати към лицето му.
— Невъзможен човек! — извика през смях тя и скри лице в ръцете си.
Гевин посегна към нея и я задържа въпреки протестите й.
— Ти си невъзможна жена — заговори той и гласът му подрезгавя от страст. — Първо ме проклинаш, после ме предизвикваш като опитна прелъстителка. Никога не съм срещал жена като теб. Вместо да си седиш кротко вкъщи и да шиеш, ти укротяваш диви коне. Яздиш като мъж, а след миг те намирам на дървото трепереща от страх. Променяш се от минута на минута.
Пръстите му милваха слепоочията й. След малко се приведе напред и докосна нежно устните й, стоплени от слънцето и невероятно сладки.
В този момент ги изненада пролетният дъжд. Никой не беше забелязал, че черен облак е закрил слънцето.
— По дяволите! — изкрещя Гевин и скочи като ужилен. — Тичай към скалата!
Припомни си ранения й крак, грабна я на ръце и я понесе към надвисналата скала, където пращеше огънят. Ядоса се, че дъждът му попречи да я целуне, а когато видя, че месото е прегоряло, изля гнева си върху Джудит.
— И това ми било готвачка! — изрева ядно той.
Джудит го изгледа учудено, после кокетно изкриви глава и прошепна с премрежени очи:
— Мисля, че шия по-добре, отколкото готвя…
В първия миг Гевин я изгледа мрачно, после избухна в луд смях.