Джослин проследи погледа й, ала не откри никого в сенчестия ъгъл.
— Излез оттам, мръснице! — изсъска Лилиан.
Тогава Джослин видя една млада жена. Тя едва влачеше краката си, главата й беше сведена, раменете сякаш й тежаха.
— Погледни насам, гадино! — заповяда Лилиан.
Младата жена вдигна глава и Джослин остана омагьосан от очите й. Бездънни виолетови очи, в които беше събрана цялата мъка на света. Никога не беше виждал толкова отчаяние и безнадеждност наведнъж.
— Тя върви по петите ми като кученце. Той иска така — обясни Лилиан и се опита отново да привлече вниманието му върху себе си. — Опитах се да я убия, но Едмънд я спаси. Заплаши, че ако й направя нещо, ще ме накаже жестоко. Аз… — Лилиан млъкна изведнъж. В залата беше влязъл мъжът й.
Едмънд Чатауърт беше дребен, набит и много дебел. Под косо разположените му очи висяха тъмни торбички. С месестото си лице приличаше на малоумен. Ала близките му знаеха, че видът лъжеше. Лилиан също го беше разбрала.
— Ела после при мен — пошепна тя на Джослин и му махна да излезе.
— Вкусът ти се е променил — установи ухилено Едмънд. — Този хлапак не прилича на Гевин Аскот.
Лилиан не каза нищо. Беше женена само от един месец и всеки път, когато погледнеше Едмънд, си припомняше утрото след сватбата си. Беше прекарала първата брачна нощ сама.
На сутринта Едмънд я повика в покоите си. В деня след сватбата им съпругът й беше станал съвсем друг мъж.
— От днес нататък можеш да престанеш да се правиш на наивна и скромна — заговори с усмивка той. — Мислеше си, че ще си играеш с мен, както си искаш, и ще завладееш богатството ми, нали?
— Аз… не разбирам за какво говориш — измънка тя.
— Всички ме смятат за глупак. А смелите рицари, с които лягаше досега, ме наричат страхливец, понеже отказвам да се бия за краля. Но какво ме засягат враговете на другите?
Лилиан загуби ума и дума. Едмънд си наля вино и отпи голяма глътка. После отново се обърна към жена си.
— Как мислиш, защо се ожених за теб? — Той продължи, без да й даде възможност да отговори: — Смятам, че си най-развратната жена в цяла Англия. Сигурно си повярвала, че съм ослепял от любов като онзи безумец Гевин Аскот. Искаш ли да знаеш защо се ожених за уличница като теб, която не знае броя на любовниците си?
Лилиан понечи да стане, но той я задържа. Блъсна я обратно в креслото и продължи злобно:
— Баща ти има едно парче земя, което много държах да завладея. Намира се точно в средата на владенията ми. Той беше решил да го продаде на граф Уестън, който беше във вражда още с баща ми. Как мислиш, какво щеше да стане със земите ми, ако Уестън беше завладял онзи участък? Реката минава точно през него. Той щеше да отведе водата другаде, нивите ми щяха да изсъхнат, хората ми да гладуват. Баща ти беше твърде глупав, за да разбере, че аз искам само земята.
Лилиан го гледаше слисано.
— Но, Едмънд… — започна ласкателно тя.
— Мълчи! — изрева той. — Наредих на шпионите си да те наблюдават и знам колко мъже са се въргаляли в леглото ти. Знам всичко за срещите ти с Аскот. Ти му се хвърли на врати дори на сватбата му. Знам всичко за сцената в градината. Да се самоубиеш? Точно ти! Не ме карай да се смея. Знаеш ли, че и жена му е видяла всичко? Напих се до смърт, за да не чувам как всички ми се подиграват!
— Едмънд, аз…
— Казах ти да си мълчиш! Никога не бива да забравяш, че се ожених за теб само заради земята. Баща ти обеща да ми я даде, когато ми родиш син.
Лилиан се облегна назад и стисна здраво зъби, за да удържи напиращия истеричен смях.
Когато беше на четиринадесет години, тя забременя. Отиде при една старица в селото и я накара да й направи аборт. Получи силен кръвоизлив и едва не умря.
Нямаше никакво намерение да загрози красивото си тяло с огромен корем. През последните години беше имала много мъже, но не беше забременяла и беше сигурна, че след онзи нещастен случай вече не може да има деца.
Все пак положението й не беше розово. Трябваше бързо да измисли нещо, защото бъдещето, което я очакваше в дома на Едмънд Чатауърт, беше страшно.
Час по-късно Джослин се промъкваше предпазливо покрай стените на голямата зала. Положението в дома на Чатауърт беше непоносимо.
Слугите бяха мръсни и небрежни. Подмазваха се на господаря и господарката, хилеха се зад гърба им и без бавене посветиха Джослин в интимните им тайни.
Ала когато Джослин искаше да узнае защо лордът се отнася така зле с жена си, хората вдигаха рамене и се споглеждаха безмълвно. Само една слугиня му прошепна, че злобата на господаря имала нещо общо със сватбата на Джудит Рейвдаун.