Лицето на Гевин се вкамени.
— Отивам при него!
— Не! — изпищя тя и се вкопчи в ръката му. — Не бива да го правиш. Вече е много късно. Годежът е решен. Никой не може да спре баща ми.
— Как не го е грях да даде собствената си плът и кръв в ръцете на мъж като Чатауърт! — изсъска вбесено Гевин.
Лилиан пророни още няколко сълзи и заговори задъхано:
— Той не иска да стана твоя жена. Нали сам го чу от устата му? Как да му попреча? Принуждават ме да се омъжа за човек, когото не обичам! — Тя изглеждаше толкова нещастна и толкова сладка, че Гевин отново я притисна до гърдите си.
— Не знам как ще понеса живота без теб — захълца сърцераздирателно тя. — Ти си светлината на живота ми. Без теб не мога дори да дишам. Ако не те виждам, сигурно ще умра.
— Не говори такива неща! Ти няма да ме загубиш. Знаеш, че те обичам също така силно, както и ти мен.
Лилиан вдигна глава към него и сините й очи заблестяха триумфално.
— Ще продължаваш ли да твърдиш това, ако любовта ни бъде подложена на най-тежкото изпитание? — Тя се усмихна с надежда.
— Какво изпитание? — Гевин смръщи чело.
— Ще ме обичаш ли пак така силно и когато стана жена на онзи човек?
— Ти си се съгласила да се омъжиш? — изкрещя невярващо Гевин. — Да станеш жена на друг?
— Какъв избор имам? — Лилиан се изтръгна от ръцете му. — Ти ме мразиш. Пусни ме да си вървя. Дори самият ми вид те гневи — прошепна задъхано тя.
Лилиан беше вече при коня си, когато Гевин се изтръгна от вцепенението си. Той се втурна към нея, дръпна я с все сила и притисна устни в нейните. Нямаше нужда от думи. Телата им се разбираха безмълвно.
Лилиан вече не беше плахата, невинна сърна. Изведнъж тя се превърна в страстна жена, която познаваше всяка частица от тялото на любимия си. Малките й ръце дърпаха нетърпеливо дрехите му и не се успокоиха, докато той не застана гол пред нея.
Тя впи жаден поглед в мускулестото му тяло и от гърлото й се изтръгна дрезгав смях. Гевин имаше широки рамене и тесни хълбоци. Много обичаше мъже като него, силни и здрави.
Тя усети горещо парене между бедрата, което изискваше бързо удовлетворение. Ръцете, които посегнаха към мъжкото тяло, бяха като нокти на хищна птица.
Гевин я притисна към себе си и впи устни в малката й уста, която с готовност се отвори под милувката му. Лилиан усещаше голата му кожа през роклята си и това я възбуди още повече.
Тя изтърпя нежните му ласки, остави го да целуне шията й. Той очевидно си въобразяваше, че имат пред себе си цяла нощ и може да я люби нежно и продължително.
— Не! — изохка задавено тя и се изтръгна от ръцете му. Свали бързо наметката си и я пусна на земята. После отблъсна ръцете на Гевин, които посягаха към колана й. — Много си бавен.
Той я погледна изумено, но след като и последната дреха падна от гърба й и разкри съвършеното й голо тяло, в гърдите му се надигна лудо желание. И той я искаше не по-малко, отколкото тя него.
Лилиан го дръпна и двамата паднаха в тревата.
— Вземи ме! Бързо! — извика задъхано тя. — Какво чакаш още? — Ръцете й се впиха болезнено в слабините му. Тя беше тази, която задаваше темпото. Тя го владееше без остатък. В началото Гевин смяташе, че й причинява болка, но скоро разбра, че тя обича в него именно силата му.
Едва отминал мигът на насладата, и тя се претърколи настрана.
— Трябва да се връщам — заяви кратко тя и посегна към роклята си.
Гении остана да лежи в тревата, без да се помръдва. Проследи как Лилиан опъва чорапите на стройните си крака и усети някакъв странен вкус в устата си. Вкус на гнило.
Много скоро тя ще показва всичко това на друг, мина му през ума. Изведнъж го обзе желание да й причини болка, както беше направила тя с него.
— И аз получих предложение за брак — проговори хладно той.
Лилиан спря насред движението и го погледна втренчено. В сините очи се четеше недоверие.
— За дъщерята на Робърт Рейвдаун.
— Той няма дъщери, има само синове — отговори Лилиан.
Рейвдаун беше един от приближените на краля. Той беше граф, а имотите му бяха неизбродни. В сравнение с него Едмънд Чатауърт беше само един прост надничар. Докато Гевин беше по служба в Шотландия, главното й занимание беше да разузнае всичко за най-богатите мъже на Англия. Така беше дошло решението й за Едмънд Чатауърт.
— Не си ли чула, че преди два месеца синовете му починаха от треска?
Лилиан го изгледа сърдито.
— Никога не се е споменавало, че има и дъщеря.
— Името й е Джудит и е по-млада от братята си. Майка й искала да я даде в манастир и я възпитала като бъдеща абатиса. Досега е живяла откъсната от света в дома на баща си.