— Носим храна и вода. Отвори вратата. По нареждане на лорд Уолтър.
В този момент вратата на избата се отвори. Появи се възрастна, мръсна жена.
— Как да сме сигурни, че ви изпраща лорд Демари? — изграчи тя.
— Иди и го попитай! — Джоан я блъсна настрана.
Джудит стоеше в сянката и не смееше да отвори уста. Главата й беше сведена, качулката нахлупена дълбоко над лицето, за да скрие разкошната коса.
— Добре, добре, влезте — съгласи се мрачно старата. — Той спи. Всъщност, откакто е тук, само това прави. Аз се грижа добре за него.
— Сигурна съм, че е така — съгласи се подигравателно Джоан и бързо се запъти към килията на затворника. — Леглото е невероятно мръсно.
— Е, долу му беше още по-зле — изръмжа жената.
— Остави ни сами. Ние знаем как да се погрижим за него. — Джоан я блъсна грубо.
Джудит пошепна нещо в ухото й. Не биваше да гневят старата пазачка. За съжаление старицата имаше остри очи и от вниманието й не убягваше нищо. Изглеждаше доста западнала и оглупяла от старост, но инстинктивно усещаше, че жената с качулката не е обикновена слугиня. Дори нахалната Джоан я слушаше.
— Какво чакаш още? — попита сърдито Джоан. Старицата се поколеба, после се сви в един ъгъл. Трябваше да узнае кой се крие под качулката.
— Ще отида за лекарство. Той няма нужда от него, но момчетата в подземието трябва да се подкрепят.
Тя взе една стомна и мина плътно покрай тайнствената жена. Когато наближи запалената свещ, изпусна стомната.
Джудит се стресна и вдигна глава. Това беше достатъчно за старата. Златните очи не можеха да бъдат сбъркани с никои други. Такива очи имаше само една дама в замъка и всички го знаеха. Старицата едва успя да потисне злобната си усмивка.
— Ти си не само глупава, но и непохватна — озъби се Джоан. — Махай се оттук. Иначе ще ти се подпалят дрипите.
Джоан и Джудит не видяха как старицата ги изпроводи с горящ от омраза поглед. Вниманието им беше съсредоточено върху Гевин.
Ала следващите думи на старицата ги стреснаха до смърт.
— Ако продължаваш да се държиш така зле с хората, скоро ще се качиш на кладата.
Джоан се сви като от удар.
— Какво искаше да каже? — попита плахо тя.
Джудит не чуваше нищо. Тя приседна на ръба на тясното, кораво легло. Светлината на свещта освети лицето на мъжа й. То не беше вече така хлътнало и изпито и тя въздъхна облекчено.
— Гевин?
Той отвори очи.
— Джудит…
— Да, аз съм. — Тя се усмихна и отметна качулката. — Изглеждаш по-добре, след като са те измили.
Лицето му стана твърдо и отблъскващо.
— И затова трябва да благодаря на теб, така ли? Ако си мислиш, че виното…
При тези думи кръвта се отдръпна от лицето на Джудит. Сърцето й заби като безумно.
— Гевин! — прекъсна го решително тя. — Не ме обвинявай несправедливо. Ако се бях хвърлила да те прегърна, ако бях изпищяла, последствията щяха да бъдат страшни. За всички ни.
— Що се отнася до мен, това беше най-доброто, което можеше да ми се случи.
Джудит се отдръпна назад.
— Няма да се карам с теб. Ще поговорим пак, когато излезем оттук. Видях Стивън…
— Тук? — Гевин скочи като ужилен. Завивката падна от голите му гърди. — Говори най-после! — заповяда сърдито той.
— Стивън беше в замъка — заразказва тя. — Сега се върна при хората си…
— А какво правят моите воини? Не са ли вече пред замъка?
— Не знам. За това не съм го питала.
— Разбира се! — Гласът му беше пълен с подигравка. — Кога ще се върне?
Джудит овладяваше с мъка гнева си. Той нямаше право да се държи така с нея.
— Надявам се, че утре.
— Защо дойде тук? Ако ни остава само един ден до свободата, не би трябвало да рискуваш толкова много.
Джудит стисна здраво зъби.
— Няма ли най-после да престанеш с укорите си? Слязох в този ад, защото ти си затворен тук. Рискувах живота си, за да се уверя, че не се отнасят зле с теб, а ти ме ругаеш. Много искам да знам дали един ден ще те видя поне малко доволен.
Гевин я гледаше, без да мигне.
— Ти имаш пълна свобода, нали? Оставят те да ходиш, където искаш. Откъде да знам, че Демари не те чака горе? — Той сграбчи ръката й. — Мамиш ли ме?
Джудит се изтръгна от яката му хватка и очите й засвяткаха от гняв.
— Твоето нахалство е безгранично! Как смееш да твърдиш, че те мамя! Ти си този, който ме мамеше още от самото начало. Не знам какво ме прихвана, та реших да ти помогна. Може би щях да намеря повече внимание при Уолтър Демари. По-добре да се бях омъжила за него, вместо да търпя да се отнасяш с мен като с последна слугиня!