— Така си и мислех — проговори като на себе си Гевин.
— Да! Ти си слепец и глупак. — Джудит говореше овладяно. Нямаше да му позволи да забележи тъгата й.
— Господарке! — намеси се укорно Джоан. — Трябва да си вървим. Твърде дълго останахме долу.
Джудит кимна и се надигна.
— Кой те чака на стълбата, за да те заведе в покоите си? — изръмжа вбесено Гевин.
Джудит го изгледа унищожително. Беше твърде ядосана, за да му отговори.
— Лейди Джудит! — настоя Джоан.
Когато вратата се затвори, тя пошепна в ухото на господарката си:
— Не е добре да се карате с мъж, който е обезумял от ревност.
— Ревност! — изфуча разярено Джудит. — Само онзи, който обича, ревнува. Той е напълно равнодушен към мен. Това е истината. — Тя нахлупи качулката на главата си и се запъти навън.
Джоан понечи да отговори нещо, но изведнъж се вцепени от страх. Джудит проследи погледа й и тихо изпищя.
Пред тях стоеше Артър, сложил ръце на хълбоците, е леко разкрачени крака. Изражението му беше мрачно.
Джудит се приведе и се притисна към стената, надявайки се, че той не я забелязал. Ала мъжът направи няколко бързи крачки към нея и хвана ръката й.
— Трябва да говоря с вас, лейди Аскот!
Трите стълби до стаята му бяха най-дългият път в живота на Джудит. Коленете й трепереха, краката едва я носеха. Най-страшното беше, че гаденето отново започваше да я мъчи.
Господи, дано не съм осуетила плановете на Стивън! Тази мисъл я тревожеше най-много. Тя не смееше да си представи какво ще стане, ако спасението не дойде навреме.
— Ти си глупачка! — заговори Артър веднага след като влязоха в покоите му.
— Веднъж вече ми го казахте! — Джудит се надяваше отчаяно, че той няма да забележи страха й.
— Отиде при него посред бял ден! Не можа ли да почакаш да се стъмни?
Джудит сведе глава и устреми поглед към ръцете си. Не искаше да го предизвиква с упорството си.
— Какво търсеше в затвора? Сигурно си искала да обясниш на съпруга си колко го мразиш? Как ще се измъкнеш от тази мрежа от лъжи?
Джудит вирна брадичка.
— Нищо няма да ви кажа.
Очите му се присвиха.
— Ще го подложим на мъчения. Нима забрави майка си? Още в първия миг разбрах, че от теб може да се очаква всичко. И въпреки това се поддадох на красотата ти. Сега се оказва, че съм забъркан в тази мръсна история не по-малко от теб. Как мислиш, какво ще направи лорд Уолтър, ако плановете му се осуетят? Кой ще понесе отговорността? Той рано или късно ще осъзнае, че не може да те има и тогава…
— Вие май искате да ви съжалявам? — попита с неприкрита ирония Джудит. — Аз ли измислих този дяволски план? Разрушихте живота ми, а сега…
— Аз исках богатството ти, докато Уолтър искаше на първо място красивото ти тяло. — Артър помълча малко, гледайки я втренчено. — Трябва обаче да призная, че започвам да се замислям и за другото.
— И как ще се измъкнете от интригата, която сам изплетохте? — попита ехидно Джудит.
— Има още една възможност. Бракът ти трябва да бъде анулиран. Ти няма да се явиш лично пред краля. Подготвил съм ти писмо, в което молиш за разтрогване на брака си с Гевин Аскот. Трябва само да го подпишеш.
Джудит скочи като ужилена от стола си. Толкова силно й се гадеше, че едва не се задуши. Хвърли се към легена за миене и повърна. Когато отново успя да си поеме дъх, се обърна разтреперана към Артър Смитън.
— Прощавайте. Очевидно вечерята не ми е понесла.
Артър й наля вино в една чаша и го разреди с вода. Джудит пое чашата с треперещи пръсти.
— Ти си бременна — установи делово той.
— Не! — извика Джудит.
Лицето му помрачня.
— Искаш ли да повикам акушерка да те прегледа? — Джудит втренчи поглед в чашата си и поклати глава — Значи за разтрогване на брака не може и да се мисли — продължи все така делово Артър. — Изобщо не бях помислил, че детето вече е на път. Боя се, че мрежата все повече се заплита.
— Ще отидете ли при Уолтър? Ще му кажете ли?
Той изпусна шумно въздуха от дробовете си.
— Ти да не ме смяташ за идиот! Той вярва, че си чиста и невинна, и постоянно говори как ще те обича и ще прекара живота си с теб. Никога няма да разбере, че си сто пъти по-хитра от него.
— Говорите прекалено много — отбеляза спокойно Джудит. В гърлото й отново се надигна гадене. — Какво искате от мен?
В погледа му блесна възхищение.
— Ти си не само красива, но и умна. Много бих искал да те задържа. — Усмихна се, после лицето му отново стана сериозно. — Уолтър скоро ще забележи, че си бременна. Само въпрос на време е да открие тайната ти. Ще ми дадеш ли четвърт от земите на Рейвдаун, ако ти помогна да избягаш?