Джудит изписка тихо и се опита да прикрие голотата си. Острието на меча опря в гърлото й.
— Не смей! — изграчи Уолтър и тя застина на мястото си.
Пияният мъж застана пред нея и се взря възхитено в натежалите й гърди. Тази жена беше още по-прекрасна, отколкото си беше представял.
— За такава красота си струва да избиеш половин дузина съпрузи — промърмори замаяно той.
— Ще ми платиш за това! — изсъска вбесено Гевин и задърпа веригите си като побеснял.
— Ти ли ще ме убиеш? — изрева през смях Уолтър. — И как ще го направиш?
Той сграбчи Джудит през кръста и я изправи пред окования. После започна да мачка гърдите й.
— Да не би да искаш да изтръгнеш веригите от стената? Няма да успееш. Разгледай я добре, защото това ще бъде последната красива гледка в живота ти. Ще я отнесеш със себе си в отвъдното.
Ръката му се плъзгаше жадно по голата плът.
— Я виж този корем! Още е плосък и твърд, но много скоро там ще расте детето ми!
— Не! — изпищя Джудит.
Уолтър стисна болезнено ръката й. Джудит не смееше дори да диша.
— Аз я изпълних със семената си и в утробата й ще расте моят син. Помни това, когато се пържиш в ада, Гевин Аскот.
— Няма да мисля за жена, която ти си докосвал с мръсните си ръце — отговори мрачно Гевин. Ала погледът му беше впит в лицето на Джудит. — Ти не си човек, Уолтър Демари. Ти си звяр.
Уолтър блъсна Джудит и тя полетя към стената.
— Не! Недей! — изпищя тя, когато Демари се хвърли с изваден меч към мъжа й. Ала беше толкова пиян, че едва се държеше на краката си, и ръцете не му се подчиняваха. Острието не улучи гърдите на Гевин.
Макар че беше окован, Гевин успя да се метне настрана, за да избегне удара. Следващият обаче го улучи в ухото. Главата му падна на гърдите.
— Ей, ти да не заспа! — изкрещя разярено Уолтър. Захвърли меча си и стисна Гевин за гърлото, за да го удуши.
Джудит не се поколеба нито секунда. Грабна меча и преди да е осъзнала какво прави, го заби с все сила в гърба му.
Уолтър застина насред движението. Пусна гърлото на врага си, обърна се и я погледна изумено. В следващия миг полетя напред и падна по лице на земята. Джудит едва се удържа да не изпищи. В гърлото й напираше истеричен вик. Тя бе убила човек!
Изведнъж замъкът се разтърси из основи. Джудит се опомни бързо. Сега не биваше да губи нито секунда. Ключовете за веригите висяха на стената.
Тя освободи бързо ръцете на Гевин от белезниците и той дойде в съзнание. Видя пред себе си разголената Джудит и очите му се разшириха от изненада. Гърдите й бяха целите в кръв. В краката му лежеше Демари. Мъртъв. От гърба му стърчеше меч.
— Облечи нещо, веднага! — проговори мрачно той.
В паниката си Джудит беше забравила, че е гола. Роклята й, разрязана от меча на Демари, беше захвърлена на пода. Тя отвори сандъка, с дрехи на края на леглото, който беше пълен до ръба с дрехите на Демари. Поколеба се за миг, защото й беше отвратително да се докосне до вещите му.
— Дръж! — Гевин й хвърли една вълнена туника. Джудит понечи да каже нещо, но гласът не й се подчиняваше.
Шокът беше твърде голям. Тя бе убила човек!
— Стивън е тук! — извика тържествуващо Гевин и изтича до прозореца — Изкопали са подземни ходове под крепостната стена и камъните са поддали. — Той отиде при мъртвия и измъкна меча от гърба му. — Улучила си го точно където трябва. — Гласът му звучеше равнодушно. — За в бъдеще ще трябва да внимавам повече за собствения си гръб. По всичко личи, че си служиш доста умело с меча.
— Гевин! — извика добре познат глас.
— Рейн! — прошепна задавено Джудит. Очите й се напълниха със сълзи.
Гевин вдигна резето на вратата. Рейн нахлу вътре като вихър и го стисна за раменете.
— Добре ли си?
— Доколкото мога да бъда добре при тези обстоятелства. Къде е Стивън?
— Долу, с другите. Щурмуването на замъка беше детска игра, след като срутихме една стена. Слугинята, майката на Джудит и Джон бяха долу. Не можахме да намерим само Джудит.
— Тя е тук — обясни студено Гевин. — Погрижи се за нея. Аз отивам да търся Стивън. — След тези думи той мина покрай брат си и изскочи от стаята.
Рейн погледна крехката фигура, свита на края на леглото. Отначало изобщо не позна снаха си в мъжката туника. Тя го погледна унило и той видя, че по бузите й се стичат потоци сълзи. Изглеждаше толкова нещастна, че Рейн се втурна към нея и я грабна в обятията си.
Силни ридания разтърсиха гърдите й.
— Аз… аз го убих — стенеше тя.
— Кого, за Бога?
— Уолтър Демари.
Рейн я помилва утешително.
— А чия е кръвта по стената? — попита тихо той.