— Господи, а аз дори не подозирах… — прошепна смаяно тя, когато двамата вече не можеха да ги чуят.
Рейн се ухили доволно.
— Какво ли не става по Божия свят. Гевин е намерил нов съпруг за майка ти. Радвам се, че ще има кой да топли леглото й.
Джудит го изгледа унищожително.
— И ти се интересуваш само от леглото! Всички мъже сте еднакви!
Рейн я гледаше с възхищение. Сърцето му й принадлежеше.
— За какво друго би могъл да мисли един мъж, като погледне хубава жена? — попита с усмивка той. После изведнъж се изправи. — Трябва да вървя. Ще дойдеш ли с мен?
— Не. Искам да остана още малко тук.
Рейн се огледа. Мястото му се стори сигурно и безопасно.
— Не бива да оставаш навън след залез слънце — напомни й той. — Ако не се върнеш навреме, ще дойда да те взема.
Джудит остана сама и отново бе нападната от мрачните си мисли.
Гевин вярваше в наглите лъжи на Уолтър Демари! Беше сигурен, че тя носи под сърцето си детето на неприятеля му. Джудит неволно попипа корема си.
Детето беше нейно. Само нейно! Каквото и да станеше, тя щеше да обича това дете и да се грижи за него.
— Какво ще правиш с нея? — попита Рейн и се отпусна тежко на един стол в шатрата на Гевин. Стивън седеше на едно ниско столче и точеше меча си на кремък.
Гевин седеше до масата и ядеше. Откакто беше в лагера, той ядеше почти непрекъснато.
— За жена ми ли говориш? — попита той между две хапки. — Много си се загрижил за нея.
— А ти я пренебрегваш — изфуча сърдито Рейн. — Тя уби човек заради теб! А ти дори не си й благодарил, че те спаси от смъртта. Знаеш ли колко е зле?
— Защото е убила мъжа, който й е направил бебе, нали! — изръмжа Гевин.
— Да ви донеса ли мечовете? — попита подигравателно Стивън. — Или предпочитате да се биете в пълно бойно снаряжение?
Рейн пое дълбоко дъх, за да се овладее.
— Прав си, братко. Исках само да вразумя Гевин. Той се държи невъзможно.
Гевин отмести чинията си и стана. Заразхожда се неспокойно напред-назад. След малко спря пред Рейн и изкрещя:
— Тя ще има дете от този мъж!
— От Демари? — Стивън спря да точи меча си и подсвирна през зъби. — Какво смяташ да правиш с нея?
Гевин се отпусна отново на стола си.
— Не знам. Рейн ме обвинява, че я наказвам с безразличието си. Какво друго бих могъл да сторя? Тя уби любовника си.
— Може би Демари я е заплашвал? Или я е отвел насила в леглото си?
Гевин сведе глава и в очите му се изписа безпомощност.
— Не знам защо го е направила. Тя беше ту на моя, ту на негова страна. Когато дойде при мен, заяви, че е готова да стори всичко, за да ме спаси. Ала когато ме отведоха при Демари, се държа като негова любовница. Откъде да знам кога се е преструвала и кога е била искрена?
Стивън проверяваше внимателно острието на меча си.
— Рейн има високо мнение за нея. Майлс също.
Гевин изпухтя презрително.
— Майлс е твърде млад, за да знае, че жените не се състоят само от красиво тяло. А Рейн — той се влюби в нея още от първия миг.
— Можеш да обявиш, че детето, което ще се роди, не е твое, и да се разделиш с нея.
— Никога! — изкрещя сърдито Гевин, но веднага съжали за думите си.
Стивън избухна в смях.
— Слушай, ти също си луд по нея и трябва да си го признаеш. Признавам, тя е необикновено красива. Има обаче и много други жени. Какво ще кажеш например за Лилиан? Нали се кълнеше, че ще я обичаш вечно?
Стивън беше единственият, който споделяше мнението на Гевин за любимата му.
— Тя се омъжи за Едмънд Чатауърт.
— За онзи пиян дебелак? Ти защо не й предложи брак?
Гевин не отговори. Мълчанието му беше достатъчно красноречиво.
Стивън пъхна меча си в ножницата.
— Не си струва да се тормозим заради жените. Вземи съпругата си в леглото и й създай достатъчно занимания, за да няма време да се отдава на глупави мисли.
За него темата беше приключена. Той скочи на крака и се запъти към изхода.
— Отивам да си легна. Денят беше дълъг и уморителен.
Гевин остана неподвижен, загледан мрачно пред себе си.
Мога да се разделя с нея, повтаряше си той. Но никога няма да се науча да живея без нея. Как щеше да живее без Джудит, без страстните й прегръдки, без дяволските й избухвания?
Рейн го наблюдаваше изпитателно. По някое време кимна доволно и прекъсна размишленията му:
— Върна ли се Джудит? Посъветвах я да не остава дълго сама в гората.
Гевин скочи като ужилен.
— Не ти разрешавам да си хабиш мислите за жена ми! По-добре ми кажи къде да я намеря!
Джудит беше коленичила на брега на потока и държеше ръцете си в хладната вода. Гласът на Гевин я изтръгна от мрачните размишления.
— Крайно време е да се върнеш в лагера!