Тя се сви, сякаш я беше ударил, и бавно се обърна. Гевин стоеше пред нея като скала. Сивите му очи изглеждаха почти черни в здрача. Лицето му беше затворено.
— Не познавам тази гора, но може да крие опасности.
Джудит стана и изпъна вцепенените си крайници.
— Това би ти харесало, нали? Мъртвата съпруга е по-добра от обезчестената. — Тя събра полите си и понечи да мине покрай него.
Гевин улови ръката й.
— Трябва да поговорим. Без гняв.
— Между нас няма нищо друго, освен гняв. Кажи какво имаш да ми кажеш и аз ще се опитам да те изслушам. Изтощена съм и искам да си легна.
Лицето му омекна.
— Бременността ли е виновна за изтощението ти?
Джудит сложи ръце на корема си, сякаш искаше да защити нероденото си дете. След секунди вирна упорито брадичка и го погледна с гордост.
— Детето никога няма да бъде товар за мен.
Гевин се извърна настрана и се загледа в плискащата вода. Челото му се набръчка.
— След всичко, което се случи, съм готов да приема, че си действала от добри чувства, когато си се отдала на Демари. Знам, че не изпитваш любов към мен. Ала майка ти също беше в плен на онзи луд и ти вероятно си била готова на всичко, за да я спасиш. Така ли е?
Джудит кимна безмълвно.
— Не знам какво ти е било, когато си дошла в замъка му… Сигурно се е отнасял мило с теб, а ти си имала нужда от повече внимание. Може би и в деня на сватбата ни единствено той се е отнесъл любезно с теб… Предложил ти е повече, отколкото аз…
Джудит не можеше да продума. Мъжът й се осмеляваше да й говори тези безсрамия! Ядът я душеше.
— Когато хората узнаят, че детето ти не е от мен, сигурно ще ме подиграват много — продължи замислено Гевин. — Но аз няма да те изоставя. Ще се отнасям към детето ти като към своя плът и кръв. Един ден ще му дам част от земите ти. — Той млъкна я и погледна изпитателно. — Защо не ми отговаряш? Не се ли опитвам да бъда справедлив? Какво още искаш?
Джудит пое дълбоко дъх, за да се овладее, и заговори глухо:
— Така значи? Опитваш се да бъдеш справедлив! Това качество ти е напълно чуждо. Първо ми заявяваш, че си дошъл с честни намерения, а после хвърляш в лицето ми страшни обвинения. Това е подло.
— Аз ли те обвинявам?
— Да. Наистина ли мислиш, че съм се отдала доброволно на мъж, който е убил баща ми и държи в своя власт майка ми и съпруга ми? Твърдиш, че съм имала нужда от нежност. Да, това е вярно. От теб никога не съм я получила! Ала не съм толкова развалена, че да наруша клетвата си пред Бога.
— Говориш със загадки — промърмори мрачно Гевин.
— Ти ме обвиняваш в изневяра. Какво толкова неразбираемо има?
— Ти чакаш дете от този мъж. Следователно си нарушила брачната си клетва. Предложих ти да се грижа за детето. Би трябвало да ми благодариш, че не те гоня.
Джудит го гледаше изумено. Той не я попита нито веднъж дали пък детето не може да бъде негово? Вярваше твърдо в думите на Демари. На един подлец и негодник. Права беше майка й, като я предупреждаваше, че мъжът вярва повече на най-големия лъжец, отколкото на собствената си жена.
— Нямаш ли какво друго да ми кажеш? — попита мрачно Гевин. Тя го гледаше и мълчеше. — Съгласна ли си с предложенията ми?
Добре, каза си решително Джудит. Нека бъде, както иска той.
— Ти ще дадеш на детето част от моите земи. Жертвата не е чак толкова голяма — отбеляза иронично тя.
— Смятам да те задържа при себе си. А можех да те изгоня!
Джудит се изсмя горчиво.
— Ти желаеш тялото ми. Не съм чак толкова глупава, че да не го разбирам. Затова искам повече от едно парче земя за детето си.
— Пари ли искаш?
— Искам да ме обезщетиш, че дойдох доброволно в замъка на Демари. — Джудит говореше с мъка. В гърлото й беше заседнала буца. Ала лицето й оставаше спокойно.
— Какво искаш да ти дам?
— Искам майка ми да се омъжи за Джон Басе.
— Нали знаеш, че мога да й намеря по-високопоставен съпруг?
— Тя обича Джон.
— Любов? Толкова ли е важно това?
— Ти нямаш представа какво значи да живееш без любов. Моля те да изпълниш желанието ми. Ти си най-близкият й роднина и имаш право да разрешиш този брак. Позволи й да се радва на любовта си.
Гевин я гледаше, без да помръдне. Беше толкова красива, че го омайваше. Ала по лицето й се виждаше, че е безкрайно самотна. Наистина ли той се бе държал толкова грубо с нея, че беше потърсила утеха при нищожество като Демари!
Без да съзнава какво прави, той протегна ръце и я прегърна. Отново си припомни как се бе качила на дървото, за да се спаси от глигана и колко безпомощна беше в страха си. Целият й кураж я беше напуснал. А после дойде тук, за да го спаси от лапите на врага.