Глейдис изпитваше съжаление към уплашената млада жена. Бланш стисна сърдито китката й.
— Тя ни измами, а ти се колебаеш! Тази вещица ни отне Джослин. Вече си има лорд Едмънд и пак не е доволна.
Глейдис се обърна отново към Констанс и в погледа й имаше само злоба.
— Ако не дойдеш доброволно при лорд Едмънд, ще му кажем, че Джослин те е скрил тук — заплаши я Бланш.
Констанс стана веднага и покорно ги последва. Само една мисъл се въртеше в главата й: трябва да запазя Джослин. Никога в живота си не беше получавала и трохичка нежност. В нейния свят имаше само хора като Едмънд, Лилиан и Бланш. През последните две седмици тя беше живяла в обятията на Джослин като в сън. Той й шепнеше любовни думи, пееше й песни за любов и я даряваше с нежността си.
А сега злото отново я връхлетя. Констанс вървеше след двете слугини като замаяна. Страхът я стискаше в железните си клещи и не й позволяваше да диша. Много скоро щеше отново да застане лице в лице с Едмънд Чатауърт.
— Чакайте тук — заповяда Бланш, щом влязоха в стаята на Чатауърт. — Аз ще доведа господаря.
— Мислиш ли, че ще дойде? — попита колебливо Глейдис.
— Разбира се, щом чуе кой го чака в стаята му. И внимавай да не избяга!
Много скоро Бланш се върна, следвана по петите от пухтящия Едмънд Чатауърт. Той не обичаше да го смущават, докато яде, но когато Бланш му разказа за Констанс, скочи като ужилен от стола си.
Той влезе в стаята, зарези здраво вратата и се обърна към Констанс, без да се интересува от треперещите от страх слугини.
— Я, виж ти, сладката ми Констанс! Значи не си умряла. — Той я улови за брадичката и я принуди да го погледне. — Тези очи — промърмори задавено той. — Преследваха ме и в съня…
Като чу шум зад гърба си, той се обърна и видя, че Бланш и Глейдис се мъчат да вдигнат резето на вратата.
— Останете тук! — Той сграбчи едното от момичетата. Глейдис изплака от болка, когато тежката му ръка се впи в китката й.
— Ние си имаме работа — осмели се да възрази Бланш. Гласът й трепереше. — Ние сме ваши предани слуги, сър.
Чатауърт блъсна Глейдис с все сила и момичето падна на пода.
— Да не мислите, че ще я оставите тук като кошница с плодове и ще ви пусна да си вървите! Къде я намерихте?
Бланш и Глейдис се спогледаха с ужас. Не бяха очаквали разпит. Искаха само да си върнат Джослин.
— Аз… не знам, господарю — заекна Бланш.
— Ти май ме смяташ за глупак? — изфуча разярено той. — Момичето е било в добро скривалище, иначе щях да я открия много по-рано. — Той изгледа с отвращение гърчещата се на пода Глейдис.
— Вие двете премълчавате нещо! Кого защитавате? — Той стисна ръката на Бланш и я изви на гърба.
— О, господарю, боли ме! — изхленчи тя.
— Ще ти оскубя косата косъм по косъм, ако не си отвориш устата! — проговори заплашително той.
— Беше… при Бейнс — проговори Глейдис, която искаше да защити приятелката си.
Чатауърт пусна ръката на Бланш. Бейнс беше един от слугите му, капризен, подъл мъж, омразен на всички. Лордът знаеше това. Знаеше също, че Бейнс спи в кухнята и няма удобно скривалище, където да подслони Констанс.
— Ти лъжеш! — изрева той и я изрита. Глейдис се отдръпна в най-далечния ъгъл на стаята, но той се хвърли върху нея като разярен бик. — Това беше последната ти лъжа! — изръмжа той, сграбчи я и я повлече към отворения прозорец.
Бланш се вцепени от ужас. Не можеше да повярва в онова, което ставаше. Глейдис се отбраняваше отчаяно, но не можеше да се мери със силния мъж.
Чатауърт я блъсна в гърба и тя полетя през прозореца. Писъкът й беше оглушителен. Бланш се облегна с треперещи колене на стената и се опита да се пребори с надигащото се гадене.
— Готово — установи доволно лордът и се обърна към другото момиче: — А сега искам да чуя истината! Кой беше? Кой я криеше?
— Джослин — проговори през сълзи Бланш.
— Не! — изпищя Констанс и се разтрепери като в треска. Не можеше да понесе мисълта, че Джослин ще бъде жестоко наказан за доброто си дело.
Чатауърт се ухили злорадо. Красивият певец? Той беше отнесъл мъртвото момиче, за да го погребе. Лордът почти беше забравил онази нощ.
— Къде спи той? Как така е успял да я крие толкова време?
— Спи в плевнята, на сеното. — Бланш мислеше за обезобразеното тяло на приятелката си, което лежеше на плочките в двора. — Казах ви всичко, господарю. И ви доведох Констанс.
Очите й бяха разширени от страх и Чатауърт се изсмя доволно. Харесваше хората, които се бояха от него.
— Махай се оттук! — изкрещя той и вдигна резето на вратата. Изрита я в гърба и Бланш полетя навън. Тя се спусна по стълбата, сякаш я гонеха всички адски фурии. Прекоси двора и избяга през портата, без да я е грижа за стражите, които подвикваха през смях подире й.