Спря едва когато не й остана въздух и дробовете я заболяха нетърпимо. Отдъхна си малко, после бавно се повлече по горската пътека, без нито веднъж да се обърне назад.
Джослин скри в жакета си няколко сливи. Знаеше, че Констанс обича много пресните плодове. Той прекоси двора, като си подсвиркваше весело и си представяше прекрасните деца с виолетови очи, които двамата с Констанс щяха да си родят един ден.
Като видя стълбата, опряна на гредите, в сърцето му пропълзя леден страх. Хукна като луд към обора и изкачи стъпалата на един дъх.
Когато установи, че Констанс е изчезнала, сърцето му заби като лудо. Въпреки това претърси всяко ъгълче на плевнята.
Беше сигурен, че момичето не е напуснало доброволно обора. Слезе бавно по стълбата и по бузите му закапаха сълзи.
Може би някоя от жените му беше погодила този подъл номер и беше примамила Констанс в друго скривалище? Той се вкопчи в тази надежда.
Не се изненада, когато видя на вратата Чатауърт. А зад него двама въоръжени мъже.
— Какво направихте с нея? — изкрещя като безумен той и се втурна към лорда. Пръстите му се впиха в гърлото му. Лицето на Чатауърт стана тъмночервено, преди стражите да успеят да откъснат обезумелия момък.
— Ще си платиш за тази дързост — изхъхри Едмънд и изтупа праха от кадифения си жакет.
Джослин не се уплаши.
— Какво си й направил, свиня такава! — изкрещя той.
Чатауърт заскърца със зъби. След малко заговори, като подчертаваше всяка дума.
— Утре слънцето ще изгрее за последен път за теб, момко. И през целия ден ще търпиш адски мъчения, кълна се в това. А тази нощ аз ще се забавлявам до насита с любовницата ти.
— Не! — изрева Джослин. — Тя не е виновна за нищо. Пусни я! Накажи само мен!
— О, разбира се, че ще те накажа. Аз съм господарят тук. И двамата сте в ръцете ми. Нямаше нужда от последното предложение. Хванете го и го отведете в затвора. Покажете му какво става, когато един прост певец не се отнася с дължимото уважение към господаря си.
Констанс седеше в стаята на Едмънд Чатауърт. Малкото кураж, който беше събрала през дните с Джослин, я напусна много бързо.
Знаеше, че никога вече няма да види отново Джослин, да лежи в обятията му. Единствената й надежда беше, че той е успяла да избяга, че Бланш го е предупредила.
Констанс отиде до прозореца и изведнъж се вцепени от ужас. Двамата въоръжени пазачи на лорда вървяха през двора и влачеха след себе си окървавено тяло. Сърцето й спря, после заби като безумно. Това беше Джослин! Пазачите го водеха в дупката!
Това беше най-страшният затвор в замъка. Съвсем малка ниша, изсечена в скалата, в която човек не можеше нито да се изправи, нито да седне. Трябваше да стои приведен и не му достигаше въздух. Затворените там живееха не повече от седмица.
Констанс проследи с трескав поглед как пазачите съблякоха Джослин само по риза и го хвърлиха в тъмната дупка.
Когато вратата на нишата се затвори, тя стоя дълго неподвижна. За Джослин нямаше надежда. Ако не умреше до утре сутринта, Чатауърт щеше да го измъчва до смърт. И щеше да се смее, когато певецът изпуснеше последния си дъх.
Констанс се обърна бавно. На масата бяха поставени три чаши, които само Чатауърт имаше право да употребява. Тя знаеше какво трябва да направи. Животът й бе загубил смисъла си.
Тя грабна една чаша и я удари в ръба на масата. Взе едно остро парченце и спокойно разряза вените си. Приседна на леглото и се вгледа като замаяна в изтичащата кръв.
— Скоро ще бъда при теб, Джослин — шепнеха изстиващите й устни.
Тя се сви на леглото и не мръдна повече. Мекият летен вятър си играеше с косите й. Констанс не забелязваше нищо. Тя гледаше усмихнато пред себе си и си припомняше любовните думи, които й казваше Джослин.
Кръвта й изтече и с нея си отиде и животът. Надвита от чувството за слабост, Констанс затвори очи. Скоро изпадна в милостиво безсъзнание, което меко я отведе в обятията на смъртта.
— Ей ти! Дишаш ли още? — извика дрезгав глас и думите отекнаха оглушително в затвора на Джослин.
Момъкът беше като упоен и в първия миг не разбра добре какво му казаха.
— Да — прозвуча задавеният му шепот.
— Измъкни го оттук, бързо! — заповяда женски глас.
Джослин не разбираше какво става с него. Някой го издърпа от тясната дупка и го положи на земята. Той вдъхна дълбоко свежия нощен въздух и съзнанието му се възвърна. Отвори бавно очи и се огледа уплашено.
След минута се изправи и погледна спасителите си. Не се изненада, когато позна ратая от обора и дебелата му жена.