Все още не се беше разсъмнало напълно и Гевин не забеляза изчервяването на Джудит. Тя нямаше представа какво става в главата на мъжа й.
— Не съм чак такова чудовище, че да не можеш да ми кажеш какво те измъчва — настоя меко той. — Отговори ми само на този въпрос. Обещавам, че повече нищо няма да те питам.
Залязващата луна се подаде иззад стената от облаци и Джудит видя лицето на Гевин. Тя сведе глава и призна:
— Дадох тази клетва в деня на сватбата и… не сдържах думата си.
Гевин кимна. Точно от това се беше опасявал.
— Наруших клетвата си в нощта, когато дойдох при теб — продължи тихо тя. — Онзи мъж нямаше право да твърди, че не спим в едно легло. Тези неща не засягат никого освен нас.
Гевин я изгледа смаяно.
— Не те разбирам…
— Говоря ти за клетвата. Нали ме попита каква клетва съм нарушила. — Тя забеляза, че той все още не разбира, и се опита да обясни: — Като те видях с… като ви видях в градината… — Джудит млъкна. Споменът беше твърде болезнен.
Гевин я погледна втренчено. Мозъкът му работеше трескаво. Изведнъж избухна в смях. Джудит се сви, сякаш я беше ударил.
— Защо ми се надсмиваш?
— Не ти се надсмивам. — Той не можеше да се успокои. — Когато си дала тази клетва, ти беше още девица. Не знаеше нищо за плътските радости. Нямаше представа за чувствата, които мога да събудя в теб и че няма да можеш без тях.
Джудит скочи на крака.
— Ти си непоносим! Какво си въобразяваш! Аз ти признах най-интимните си чувства, а ти се забавляваш! — Тя му обърна гръб и тръгна обратно.
Гевин успя да хване края на пелерината и я свали от гърба й. Джудит изпищя и се опита да скрие голотата си.
— Така ли ще се върнеш в лагера? — попита през смях той. Нави пелерината и я мушна под главата си. После се отпусна назад и затвори очи.
След минута той чу подозрителен шум в близкия храсталак и скочи стреснато. Обърна се към горичката и се опули смаяно.
— Ах ти, малка вещице! — извика той, когато Джудит излезе от храстите с тържествуваща усмивка. Беше покрила голотата си с богато разлистени клони.
Гевин се изправи и с престорен гняв сложи ръце на хълбоците си.
— Няма ли да спечеля поне един спор с теб?
— Съзнавам, че ти е много трудно — промърмори с лицемерно съчувствие тя.
Гевин се ухили, протегна светкавично ръка и смъкна от тялото й роклята от листа. Привлече я към себе си и прегърна голото й тяло, което блестеше като алабастър на лунната светлина.
— Не знаеш ли, че добрата жена никога не се кара с мъжа си? — попита предизвикателно той. Сложи я да седне на един нисък клон и впи поглед в очите й, които бяха на еднаква височина с неговите.
— Искам да ти кажа, че когато си гневна, дяволски ме възбуждащ. — Видя как очите й се разшириха от уплаха и се удари по главата. — О, Джудит, забравих, че се боиш от височината! Моля те, прости ми! — Трябваше да положи немалко усилия, за да отвори вкочанените й пръсти, които стискаха до болка грапавия клон. Взе я отново на ръце, отнесе я на брега на потока и уви треперещото й тяло с кадифената пелерина. Отново се прокле, че е постъпил толкова необмислено.
Той я погледна дълбоко в очите, повдигна нежно брадичката й и целуна студените устни. Джудит се вкопчи в него като удавница.
— Дръж ме здраво! — пошепна умолително тя. — Не ме оставяй сама!
Сърцето му полетя към нейното. Ръцете му я държаха здраво.
— Никога няма да те оставя, скъпа моя. Никога!
Гевин беше разбрал, че Джудит е страстна натура, но никога не я беше виждал такава. Тя отговаряше на целувките му с дива страст. Захвърли пелерината надалеч и се притисна към слабините му. Опиянението й обзе и него.
Малките ръце на Джудит се мушнаха под ризата му. Тя го блъсна с все сила и когато той падна в тревата, легна върху него. От устата му се изтръгна задавен стон и тя се разсмя.
— Ако знаеш с какъв страх ме гледаш! — зашепна му страстно тя.
В очите му лумна пламъкът на страстта. Джудит потърси жадно устните му, той обхвана с две ръце хълбоците й и мощно проникна в нея. Телата им полетяха към върха на насладата.
— Събуди се, Джудит! — прошепна в ухото й Гевин. — Трябва да се върнем в лагера, преди другите да се събудят и да тръгнат да ни търсят.
— Какво ме интересуват другите… — промърмори Джудит и се уви в пелерината.
Гевин се надигна и я погледна. Никога не беше преживявал нощ като тази. Каква беше жената, която беше взел за съпруга? Изкусителка или перце, което се носеше по вятъра? Жена, която търсеше само своята изгода? Или наистина беше с добро сърце и се грижеше за другите, както твърдяха братята му?