Каквато и да беше, в любовта нямаше равна на нея.
— Да повикам ли Джоан да ти помогне в обличането? — попита учтиво той.
Най-после постигна желания успех. Джудит се отърси от сънливостта и седна в тревата. Вдъхна дълбоко свежия утринен въздух, прозя се и се протегна. Пелерината се свлече от раменете й и разкри натежалите й гърди.
— Велики Боже! — простена Гевин и отмести очи. — Покрий се или не мога да гарантирам, че ще стигнем до Лондон.
Джудит се усмихна уморено.
— Бих предпочела да остана тук. В кралския двор сигурно е много скучно.
Гевин се засмя и я уви в пелерината. После отново я вдигна на ръце.
— Събуди се най-после! Рейн и Майлс ще тръгнат днес и аз трябва да поговоря с тях.
Само след час Джудит стоеше между Майлс и Рейн. Двамата братя на мъжа й бяха облечени за път.
— Ще ми липсвате — въздъхна Джудит. — Много. Надявам се, че скоро ще ни дойдете на гости.
— Позволи ми да те целуна за сбогом — помоли почти плахо Рейн, вдигна я във въздуха и я целуна братски по бузата.
Майлс се засмя подигравателно.
— Така ли се целува красива жена? Ти нямаш представа как да се отнасяш с нежния пол. — После прегърна здраво Джудит и впи устни в нейните.
— Ти се забравяш! — изръмжа гневен глас зад гърба му.
Джудит се освободи от прегръдката на Майлс и се обърна към съпруга си. Очите му бяха потъмнели от гняв. Рейн и Майлс си размениха многозначителни погледи. Никога не бяха виждали брат си да ревнува.
— По-добре я пусни, че Гевин ще извади меча си — промърмори предупредително Рейн.
За да ядоса още повече брат си, Майлс я задържа още малко.
— Струва си дори да се бия за нея — засмя се той и най-после отпусна ръце.
— Надявам се да се съберем за Коледа — рече Рейн и удари брат си по рамото. — Много искам да видя шотландската лейди, която ще стане жена на Стивън.
Гевин издърпа Джудит да застане до него.
— Тогава до Коледа — изръмжа той.
Братята му възседнаха конете си и потеглиха, следвани от хората си.
— Наистина ли им се разсърди? — попита тихо Джудит.
Гевин въздъхна.
— Не мога да гледам как други мъже те докосват. Това важи дори за братята ми.
Джудит се взираше замислено пред себе си.
— Дано дойдат за Коледа. Тогава бебето ми ще бъде вече родено.
Бебето. Брадичката на Гевин се опъна. Не искаше да мисли за това дете. То беше от врага му. Той стисна силно ръката на Джудит и проговори хладно:
— Да се връщаме в лагера.
След около час потеглиха на път. Яздиха цял ден и едва късно вечерта спряха за почивка. И двамата не бързаха да пристигнат в Лондон.
Гевин се наслаждаваше на пътуването. Чувстваше се все по-свързан с Джудит. Двамата водеха дълги разговори и си разказваха преживелици от детството.
Когато се навечеряха, Гевин седна в шатрата си пред сметководната книга. Трябваше да запише всички разходи по пътуването. Тази работа му беше неприятна, но управителят му беше болен. Освен това нямаше особено доверие на човека, който се беше съгласил да води сметките.
Гевин отпи глътка ябълково вино и погледна мрачно към Джудит. Тя седеше край входа на шатрата и плетеше. Съзнаваше, че тя бе предприела това мъчително начинание само за да му угоди. Забравил сметките, той я наблюдаваше с интерес. Видя как лицето й се зачерви, как чертите й се изопнаха и стисна зъби, за да не се засмее. Най-после реши да я избави от мъките.
— Не би ли могла да ми помогнеш? — предложи със сладък глас той. — Разбира се, ако нямаш нищо против да прекъснеш за малко плетенето. — Лицето му остана сериозно, когато Джудит с готовност захвърли настрана куките и кълбото. — Похарчили сме твърде много пари. Не разбирам как е станало — обясни мрачно той и й показа сметките.
Джудит прегледа внимателно колоните с цифри. Тази работа й беше добре позната и отговаряше на вкуса й много повече от плетенето. Изведнъж спря и посочи една цифра.
— Пет талера за хляб? Кой е поискал толкова много пари?
Гевин вдигна рамене.
— Сега ще се оправя с пекаря! — заяви сърдито Джудит и скочи от стола.
— Ами плетката ти? — извика подире й Гевин.
Тя се обърна ядосано, но като видя, че той само я дразни, отговори на усмивката му. Вдигна кълбото и го хвърли към него.
— Защо не продължиш ти?
Гевин седя дълго на стола си, вгледан в кълбото синя прежда. Когато Джудит я нямаше, шатрата беше празна и пуста. Той стана и отиде до изхода.
Огледа се и със задоволство установи, че жена му е взела управлението в свои ръце. Застанала насред лагера, тя даваше енергично нарежданията си. Правеше го любезно и никой не смееше да й противоречи.