Давам й един час, каза си с усмивка Гевин. После я искам обратно в шатрата. Искам отново да усетя тялото й до своето.
— Вие сте влюбена в него — установи делово Джоан, докато разресваше косата на господарката си.
Двете бяха станали рано и в шатрата цареше полумрак. В роклята от светлозелена вълна Джудит сияеше като бисер. Очите й светеха с нов блясък и я правеха още по-красива.
— Толкова ли е невероятно жената да обича съпруга си? — попита иронично Джудит.
— Не, когато той отговаря на любовта й. Бъдете предпазлива и не се обвързвайте твърде много с него. Защото, ако един ден узнаете, че той ви изменя, ще рухнете.
— Ние сме постоянно заедно. Ако не ме обича, той не би правил това, нали? — Джудит погледна с очакване прислужницата си.
— Права сте. Само че в кралския двор ще бъде различно. Там няма да бъдете сама с него. Освен това там са най-красивите жени на Англия.
— Стига си приказвала! По-добре се погрижи за косата ми! — заповяда сърдито Джудит.
— Разбира се, господарке — отговори спокойно Джоан.
Докато яздеха към столицата, Джудит мислеше непрекъснато за думите на Джоан. Любов ли беше онова, което изпитваше към Гевин? Дали щеше да понесе, ако го видеше в прегръдката на друга? Дори само при мисълта за това й ставаше студено.
— Добре ли си? — попита загрижено Гевин, който яздеше редом с нея. — Изведнъж побледня.
— Аз… мислех за крал Хенри. В двора му сигурно живеят много красиви жени.
Гевин хвърли развеселен поглед към Стивън, който яздеше от дясната страна на Джудит.
— Какво ще кажеш, братко?
— Не се страхувай, Джудит, ти можеш да се мериш във всяко отношение с тях — отговори кратко Стивън, после изведнъж обърна коня си и се присъедини към хората си.
— Не исках да го разсърдя — прошепна с болка Джудит.
— Не го разсърди. Стивън се тревожи за предстоящата си сватба. Не бива да се засягаш. Говорят, че момичето мрази всички англичани, и той вероятно очаква, че животът му ще бъде ад.
Джудит кимна сериозно и отново устреми поглед към пътя пред тях.
Когато седнаха да обядват, тя се отдалечи незабелязано от другите. Намери един храст със сочни малини и се наведе да ги обере.
— Не биваше да се отделяш от нас — обади се Стивън, който се беше приближил незабелязано.
Джудит скочи на крака. Сърцето й биеше като лудо.
— О, Стивън, уплаши ме! — изохка тя.
— Ако бях неприятел, щях да те грабна и да те отвлека.
Джудит го погледна изпитателно.
— Защо си винаги сериозен и мрачен? Сигурно се тревожиш за малката шотландка… — Той изфуча сърдито и Джудит продължи бързо, за да не му позволи да избухне: — Видял ли си я поне веднъж?
— Не! — Стивън си откъсна една малина. — Още не съм решил да я направя своя жена. Преди да умре, баща й я е провъзгласил за водач на клана Макарън.
— Значи тази жена управлява сама наследството си? — Погледът на Джудит се устреми някъде в далечината.
— Точно така — изръмжа Стивън. В гласа му имаше отвращение.
— Ти нямаш представа дали е красива…
— Сигурно е дебела и грозна като греха. Още по-вероятно е мрачна и бъбрива като бабичка.
Лицето му беше толкова отчаяно, че Джудит избухна в смях.
— Ти си много различен от братята си.
Стивън я погледна в очите.
— Знаеш ли, животът ми не беше много лесен. Майлс и Рейн бяха вечно залепени един за друг. Гевин трябваше да управлява имотите. А аз…
— Ти си бил винаги сам.
Той разтърси недоволно глава.
— Ти ме омагьосваш. Разказвам ти повече, отколкото искам.
— Ако шотландската наследница не се държи мило с теб, ще й издера очите — заяви съвсем сериозно Джудит.
Стивън избухна в луд смях. Джудит се присъедини към смеха му и в този миг ги изненада Гевин.
— Защо се отдалечаваш от лагера, без да ми кажеш? — попита строго той. После седна до нея в тревата и напълни шепата си със сочни малини.
— Няма да отговарям на неучтиви въпроси — отговори спокойно Джудит. — Утре ли ще пристигнем в Лондон?
В погледа на Гевин блесна възхищение.
— Добре парираш ударите, малка вещице. Наистина ли те е страх от красавиците в двора?
Той се засмя, но Джудит остана сериозна.
— Страх ме е само от една жена. Веднъж вече успя да ни раздели. Не искам това да се случи втори път.
Лицето на Гевин стана кораво и недостъпно.
— Престани да говориш за нея. Аз се отнесох почтено с теб, не те укорих за случилото се с Демари. А сега искаш и душата ми!
— Искаш да кажеш, че душата ти принадлежи на нея? — попита все така спокойно Джудит.
Гевин я погледна. Златните й очи сияеха, кожата й беше мека, тя го изкушаваше с цялото си същество. Спомни си страстните часове от миналата нощ и въздъхна.