Лилиан се почувства поласкана.
— Наистина ли смяташ така?
— Разбира се — увери я тържествено Ела. — Нито една жена не може да се мери с вас по красота.
— А какво ще кажеш за онази Рейвдаун? — Лилиан упорито продължаваше да я нарича с моминската й име и след сватбата й с Гевин.
— И тя — промърмори мрачно Ела. — Господарке, нали няма да сторите нищо, с което да заслужете гнева на Църквата?
— Какво бих могла да й направя? Гевин беше мой, преди да се ожени за нея. Смятам отново да го спечеля за себе си.
Ела знаеше от опит, че няма смисъл да възразява на господарката си. Въпреки това се осмели да изрази известно съмнение:
— Не забравяйте, че сте още в траур за съпруга си. А тя за баща си.
Лилиан избухна в смях.
— Баща й беше още по-отвратителен от скъпия ми съпруг.
— Не се говори така за мъртвите!
— Стига с тези глупости! — ядоса се не на шега Лилиан. След малко успокоено приглади роклята си и попита: — Смяташ ли, че веднага ще ме забележат?
— Кой би могъл да ви пропусне! — усмихна се с обич Ела.
Джудит стоеше до съпруга си. Чувстваше се слаба и безпомощна. Гостите бяха толкова разкошно облечени…
Гевин очевидно се ползваше с уважение в двора. Всички го посрещаха радостно и това я изпълваше с гордост. Той се отнасяше към нея като истински кавалер и тъй като знаеше, че не е свикнала с много хора и шумни празненства, оставаше до нея почти през цялото време.
За вечеря бяха наредени дълги маси. Музикантите вече настройваха инструментите си, за да забавляват гостите по време на яденето.
— Харесва ли ти тук? — попита тихо Гевин.
— Да. Макар че е доста шумно и цари ужасна бъркотия.
Гевин избухна в смях.
— И ще стане още по-лошо. Трябва само да ми кажеш, когато се умориш, и веднага ще си тръгнем.
— Не те ли притеснявам, като искам през цялото време да стоиш до мен?
— Дори напротив. Бих се ядосал, ако се държеше другояче. Нали виждам как мъжете те поглъщат с погледи.
— Така ли? — промълви изненадано Джудит. — Не бях забелязала.
— Моралът не е на особена почит в двора. Нравите са доста разпуснати. Не искам невинната ми малка женичка да попадне в лапите на някой опитен изкусител. Дръж се близо до мен или до Стивън. Хайде да отидем при него.
Двамата се опитаха да си пробият път към Стивън, който се беше облегнал на стената в отсрещния край на залата.
Стивън беше облечен елегантно и изглеждаше много добре. Джудит беше горда, че е придружена от двама толкова красиви мъже. Направи й впечатление, че една дръзка млада дама е втренчила жаден поглед в Стивън.
— Там има една красавица, която не откъсва очи от теб — каза му тихо тя.
Стивън не се помръдна.
— Знам, но дните ми на ерген са преброени. След няколко седмици ще вървя под ръка с някаква тромава шотландка, която ще ме следи с погледи на лешояд.
Джудит избухна в смях.
— Сигурна съм, че шотландката няма да бъде чак толкова лоша, колкото си мислиш. Гевин също не ме познаваше. Дали и той е вярвал, че съм дебела и грозна?
Стивън я погледна втренчено.
— Ако знаеш колко му завиждам, че има жена като теб. Ти си не само красива, а и умна. Гевин е щастливец.
Джудит усети, че се изчервява, и сведе глава.
— Засрамваш ме — прошепна смутено тя.
Изведнъж усети, че в голямата зала става нещо. Веселото настроение се помрачи и това очевидно имаше нещо общо с нея и Стивън. Много от гостите ги зяпаха любопитно и Джудит не можеше да разбере защо.
— Разгледа ли вече градините, Джудит? — попита бързо Стивън. — Кралицата има великолепни лилии и невероятни рози…
Тя го погледна намръщено. Той беше решил да я изведе от залата, но защо?
Когато гостите се разстъпиха, за да й дадат възможност да погледне към Лилиан Чатауърт, тя разбра какво става. Лилиан вървеше през залата с гордо вдигната глава. Лицето й сияеше. Усмивката й беше предназначена само за един мъж. За Гевин.
Джудит я гледаше, без да помръдне. Роклята й беше твърде ярка и не подхождаше особено добре на бледата й кожа.
Гостите си шепнеха възбудено. Очевидно се осведомяваха един друг, че Гевин Аскот е имал любовна връзка с Лилиан Чатауърт.
Джудит се обърна бавно към мъжа си и видя, че погледът му е втренчен в приближаващата жена. Тя спря пред него и му протегна двете си ръце. Гевин ги улови и ги целуна горещо.
Смехът на краля отекна оглушително в утихналата зала.
— Вие двамата май се познавате добре.
— Така е — отговори с усмивка Гевин.
— Да, познаваме се дори много добре — добави с тържествуваща усмивка Лилиан.
— Бих желала да разгледам градината — обърна се Джудит към Стивън и улови ръката му.
— Джудит… — започна смутено Стивън, когато излязоха навън.