Лилиан се взираше замислено в мрака. Мълчанието й го направи още по-смел. Той посегна към ръката й и я привлече към себе си.
— Нямате основания да се страхувате от нея, милейди — прошепна в ухото й той. — Нито една жена не е в състояние да ви отнеме лорд Гевин.
Лилиан пое шумно въздух. Толкова ли много хора знаеха за нея и Гевин? Тя вдигна гордо глава и се направи, че не е чула последната забележка.
— Ти се справи добре и заслужаваш награда.
Мъжът се приведе към нея и я целуна. Лилиан се отдръпна назад, но по лицето й не пролича колко е отвратена.
— Не тази нощ — прошепна с добре изиграна страст тя. — Утре. Трябва да направя някои приготовления, за да не ни видят и да имаме достатъчно време. — Тя помилва бедрото му и се усмихна, когато той простена от наслада: — Сега обаче трябва да вървя.
Тя му обърна гръб и се запъти с бързи крачки към кулата. Лицето й изразяваше решителност. Трябваше да свърши нещо много важно, преди да си легне.
Момчето от обора със сигурност щеше да й направи тази малка услуга. Тя не можеше да допусне един шпионин да говори така нахално за нея и Гевин… Той щеше да си плати за дързостта.
— Добро утро, татко — проговори с усмивка Лилиан, приведе се и положи лека целувка върху набраздената от белези буза на дебелия стар мъж.
Двамата се намираха на втория етаж на кулата, в помещението, което наричаха голямата зала. То се използваше за трапезария, за приеми и като спалня на мъжете от свитата.
Лилиан видя празната кана на баща си и махна на един минаващ слуга.
— Ей ти, бързо донеси прясна бира на баща ми!
Никълъс Валенс се протегна и с благодарност стисна ръката на дъщеря си.
— Ти си единствената, която се грижи за мен, моя сладка Лилиан. Всички други — майка ти и сестрите ти — ми забраняват да пия. Само ти разбираш, че ми се отразява добре.
Лилиан се извърна настрана.
— Прав си, скъпи татко. Аз те обичам толкова много. — На лицето й се изписа пленителна усмивка.
За кой ли път Никълъс се запита как мършавата му жена бе успяла да му роди такава красива дъщеря. Лилиан винаги му даваше бутилките, които другите криеха от него. Тя беше послушна дъщеря и той й се отблагодаряваше, като й даваше пари за рокли.
Лилиан носеше копринени одежди, докато сестрите й се задоволяваха с грубите вълнени и ленени платове, които тъчаха сами. Той правеше всичко за Лилиан. Нали беше заявил на онзи глупак Аскот, че никога няма да му я даде за жена? Тя беше създадена за по-добър живот. Много скоро щеше да се омъжи за граф.
Той посегна към каната и отпи голяма глътка.
— Татенце, исках да те помоля за една услуга — продължи да се умилква Лилиан.
Валенс отпи още една глътка. Желанията на дъщеря му често бяха трудно изпълними. По-добре беше да избере друга тема.
— Чу ли, че снощи някакъв мъж паднал от стената? Никой не го познава. Слугите не знаят как е влязъл.
Лицето на Лилиан се промени. Слава Богу! Шпионинът вече нямаше да разказва на чуждите хора за нея и за Гевин. Никой нямаше да узнае, че е разпитвала за Джудит Рейвдаун. Тя погледна равнодушно баща си и вдигна рамене.
— Искам да отида на сватбата. Нали се сещаш, онази Рейвдаун ще се омъжи за Гевин Аскот…
— Искаш да те поканят на сватбата? — попита смаяно Никълъс. — Но тя е дъщеря на граф! Как бих могъл да получа покана?
Лилиан отпрати слугата, който беше дошъл с нова кана бира, и се приведе с усмивка към баща си.
— Измислих един план…
ТРЕТА ГЛАВА
Пламъците се виеха по камъните и жадните им огнени езици поглъщаха дървената облицовка на малкото дюкянче. Въздухът беше изпълнен с пушек и дим, а мъжете и жените, които бяха образували дълги редици и си подаваха ведрата с вода, бяха целите в сажди.
Гол до кръста, Гевин стоеше на една стълба и размахваше мощно брадвата. Трябваше да насече на парченца навеса, който се намираше зад горящата къща. Насъбралите се зрители се възхищаваха на едрата, мускулеста фигура и никой не подозираше, че този полугол мъж, подобен на гръцки бог, нито бе ял, нито бе спал през последните два дни, зает с потушаването на пожара.
Селото, където се бяха запалили няколко къщи, принадлежеше на семейство Аскот. То беше оградено с каменна стена, висока почти четири метра, която се спускаше по склона от замъка.
Данъците, които плащаха селяните, бяха необходими на четиримата братя, за да се издържат. Като ответна услуга те защитаваха обитателите на земите си от нападенията на крадци и разбойници, помагаха им при бедствия като днешното.
— Гевин! — изкрещя Рейн и мощният му глас се извиси над пращенето на пламъците. — Махни се оттам! Огънят е съвсем близо до теб!