Макар че в краката й падаха все нови и нови обожатели, желанието й да си върне Гевин ставаше все по-силно. Той си позволи да я отблъсне! Лилиан се закле, че ще отстрани от пътя си Джудит.
Младият мъж до стената не откъсваше поглед от Джудит. Лилиан бе забелязала това още на вечерята. Погледът му следеше неотстъпно жената до Гевин Аскот. Ала Джудит не забелязваше нищо.
Тя не е истинска жена, след като не се чувства поласкана от вниманието на мъжете, мислеше със задоволство Лилиан.
— Моля господата да ме извинят — проговори с мила усмивка тя, стана и се запъти към мъжа до стената.
— Красива е, нали? — започна направо тя, макар че думите излизаха с мъка от устата й.
— О, да, прекрасна… — съгласи се с въздишка младият мъж.
— Тъжно е, че една толкова красива дама води такъв нещастен живот.
Мъжът се обърна рязко и я изгледа смаяно.
— Нещастна? Та тя изглежда най-щастливата жена в тази зала!
— Само защото умее да крие чувствата си.
— Вие сте лейди Лилиан Чатауърт?
Тя кимна.
— Да, а вие?
— Алън Феърфакс — отговори той и се наведе да целуне ръката й. — Винаги на вашите услуги, прекрасна госпожо!
— Аз не се нуждая от тях, но лейди Джудит сигурно ще ви бъде благодарна.
Младият мъж се загледа отново към танцуващите.
— Тя е най-прекрасната жена, която някога съм виждал — прошепна развълнувано той.
Очите на Лилиан святкаха като парчета лед.
— Признахте ли любовта си на дамата?
Алън я погледна намръщено.
— Разбира се, че не. Аз съм рицар, а тя е омъжена.
— Вярно е, но е много нещастна.
Алън поклати невярващо глава. Погледът на Джудит не се откъсваше от лицето на съпруга й.
— Аз я познавам добре и изпитвам дълбоко съчувствие към нея. Едва вчера се разплака отчаяно пред мен и ми призна, че копнее за истинска любов, за мъж, който да се държи нежно с нея и да я закриля.
— Нима съпругът й не я обича? — Алън не можеше да повярва в чутото.
— Никой не знае… — Лилиан понижи глас. — Но често я бие…
— Не мога да си представя такова отношение!
Лилиан вдигна рамене.
— Не биваше да ви казвам това. Тя ми е приятелка. Много искам да й помогна, разбирате ли? Двамата няма да останат дълго в двора и аз се надявах скъпата Джудит да прекара поне няколко щастливи часа с друг мъж…
Алън не можеше да откъсне поглед от Джудит. Никога не беше виждал такава красавица. От нея се излъчваше властно очарование. Цялото й същество, движенията, усмивката — всичко беше единствено по рода си. Той беше готов да даде години от живота си, за да получи благосклонен поглед от тези златни очи.
— Искате ли да говорите насаме с нея?
Очите му заблестяха.
— Да, разбира се!
Лилиан кимна доволно.
— Ще уредя една среща. Идете в градината, след няколко минути ще ви я изпратя. Вече ви казах, че тя е най-милата ми приятелка. — Лилиан сложи ръка на рамото му и го стисна окуражително. — Тя ще се тревожи, че мъжът й може да забележи нещо. Кажете й, че е с мен. Така ще знае, че може да говори необезпокоявано с вас.
Алън гореше от желание да види Джудит отблизо.
— Да, госпожо. Благодаря ви от все сърце.
Джудит стоеше до Гевин и отпиваше от чашата си с ябълково вино. Лицето й пламтеше от бързия танц. Беше й много приятно да стои облегната на хладната стена и да наблюдава гостите.
Приближи се някакъв мъж и прошепна нещо в ухото на Гевин. Джудит видя как лицето му се помрачи.
— Лоши новини ли има? — попита загрижено тя.
— Нямам представа. Някой желае да ме види веднага.
— Казаха ли ти кой е този „някой“?
— Не, не беше споменато име. Днес разговарях с един търговец на коне за една кобила… може би най-после е решил да ми я продаде. — Гевин помилва бузата й. — Стивън е ей там. Иди при него. Ще се върна колкото се може по-скоро.
Двамата се погледнаха дълбоко в очите и се разделиха. Джудит се запъти към Стивън, който свиреше на лютня и беше събрал около себе си дузина млади дами. Беше признал на снаха си, че иска да се наслади на свободните дни, които му оставаха.
— Лейди Джудит! — повика я една непозната слугиня. — Един господин ви чака в градината.
— Господин ли? Да не е съпругът ми?
— Не знам, лейди Джудит.
Джудит се усмихна. Гевин сигурно беше решил да я изненада. И двамата обичаха тези срещи на лунна светлина. Тя не се поколеба нито секунда, а излезе в градината, без да се обади на Стивън.
Навън беше тъмно и хладно. И други двойки бяха излезли да се усамотят под открито небе.
— Лейди Джудит?
— Да… — Тя погледна напрегнато в мрака и видя млад мъж с блестящи очи, доста голям нос и пълни, чувствени устни.