— Откога ти определяш какво правя и какво не! — изфуча разярено Лилиан. — Твоята задача е да ми помогнеш да се облека и толкова!
— Не е редно да се хвърляте на шията на този мъж. Имате достатъчно обожатели. Всеки ден получавате по едно предложение за женитба. Няма друга като вас в двора. Защо не се задоволите с това? — продължи да възразява Ела.
Лилиан се обърна като фурия.
— Искаш да го оставя на другата? По-скоро бих умряла!
— Искате го, защото го обичате, така ли? — попита настойчиво Ела.
— Това не е толкова важно! — Лилиан дърпаше нервно брокатената си шапчица. — Той е мой! И няма да позволя никоя жена да ми го отнеме!
Тя излезе от стаята си и прекоси тъмния коридор. Беше разбрала, че в кралския двор винаги има хора, готови да кажат всичко срещу няколко монети. Всеки можеше да узнае онова, което искаше.
Шпионите й бяха донесли, че Гевин е седнал с брат си в залата и пие. А Лилиан знаеше от опит, че може лесно да се справи с пиян мъж.
Тя слезе бързо в залата, но не видя никъде Гевин и изруга полугласно. Забеляза едно слугинче, което седеше на стълбата и се прозяваше, и изтича към него.
— Къде е лорд Гевин? — попита остро тя.
— Излезе. Нищо повече не знам.
Лилиан сграбчи слугинята за рамото.
— Къде отиде?
— Как мога да знам?
Лилиан бутна в ръката й една златна монета и очите на момичето заблестяха.
— Какво мога да направя за вас?
Лилиан се усмихна доволно.
— Чуй ме добре…
Джудит се събуди от тихо драскане по вратата. Преди да отвори очи, посегна към възглавницата до себе си. Гевин го нямаше!
Тя седна в леглото и се огледа намръщено. После си припомни, че Гевин й беше казал, че ще празнува сбогуването с брат си.
Драскането по вратата не преставаше. Тъй като Джоан не беше в стаята, Джудит отмахна завивката и стана от леглото. Наметна бързо зеления си халат и отиде до вратата.
— Какво има? — попита изненадано тя, когато открехна и видя пред себе си непозната слугиня.
— Не знам нищо, господарке — отговори слугинчето и се усмихна широко. — Казаха ми само, че имат нужда от вас и трябва да дойдете веднага.
— Кой ти каза това? Съпругът ми ли?
Момичето вдигна рамене.
Джудит не знаеше какво да мисли. В двора непрекъснато се получаваха анонимни послания и най-често зад тях не се криеше нищо добро. А може би момичето беше изпратено от майка й. Или Гевин беше толкова пиян, че не можеше да се качи сам по стълбата. Вероятно именно той имаше нужда от помощта й.
При тази мисъл Джудит се усмихна и без повече въпроси последва момичето към долния етаж. Стори й се, че коридорът е по-тъмен от обикновено. Повечето факли бяха угасени. На долния етаж бяха подслонени по-незначителните по ранг гости. Джудит се почувства несигурна, но въпреки това продължи напред.
Слугинята спря пред една стаичка, разположена съвсем близо до стълбата. Тя се обърна и втренченият й поглед не се хареса на Джудит. Тя понечи да попита защо са я довели тук, когато вниманието й бе привлечено от дрезгав женски глас.
— Гевин, о, Гевин! — В гласа на жената имаше страст и задоволство.
Джудит застина на мястото си. Някой запали свещ и гледката, която се разкри пред очите й, я потресе до дън душа.
Тя разпозна разголеното тяло на Лилиан Чатауърт. Жената лежеше наполовина под Гевин. Голата му кожа блестеше бронзова под пламъчето на свещта. Той лежеше по корем, бедрата му притискаха Лилиан към леглото.
— Не! — прошепна с изстиващи устни Джудит. После се улови с две ръце за гърлото. Сълзи потекоха от очите й и замъглиха страшната картина. Господи, дано е само кошмар, помоли се отчаяно тя. Ала дълбоко в себе си знаеше, че очите й не я мамят.
Гевин я беше лъгал, през цялото време. А тя, глупачката, му вярваше и го обичаше.
Тя отстъпи бавно. Гевин лежеше и не се помръдваше. Лилиан вдигна високо свещта и погледна тържествуващо съперницата си. На устните й играеше ехидна усмивка.
— Не! — прошепна отново Джудит. Тялото й трепереше като в треска. Беше толкова потресена, че не забеляза как посегна към парапета на стълбата и не го намери. Тук стълбището не беше оградено.
Джудит се олюля и падна. Краката й се преплетоха и тя изпищя. Полетя напред, през три, четири, пет стъпала, после тялото й се отметна настрана и тя пропадна в празното пространство. Тялото й се приземи с глух удар на пода на залата. За щастие падна върху един от рицарите на краля, който се беше разположил с другарите си на пода точно под стълбището, и това намали малко силата на удара.
— Какво беше това? — попита с надебелял език Гевин и вдигна глава.
— Нищо, любими, нищо — опита се да го успокои Лилиан. Сърцето й биеше тържествуващо. Може би онази жена беше загинала при падането и сега Гевин беше свободен. За нея, само за нея.