Выбрать главу

Гевин се подпря на лакът и с мъка отвори очи.

— Лилиан? Какво правиш тук, по дяволите? — Като видя голите й гърди, очите му се разшириха ужасено.

Странно, но единствената мисъл, която се появи в главата му, беше: тя е отвратително мършава. У него не беше останала и капчица желание към тази жена. Изобщо не можеше да проумее, че някога е бил луд по нея.

Като видя погледа на Гевин, Лилиан се отдръпна страхливо.

— Ти… нима не помниш? — попита провлечено тя. Беше напълно объркана от реакцията му. До преди минута беше абсолютно сигурна, че той ще се събуди и ще я грабне страстно в прегръдката си.

Гевин смръщи чело. Беше се напил, вярно. Но не беше чак толкова пиян, че да не знае какво е правил през нощта. Беше абсолютно сигурен, че не е отишъл в леглото с Лилиан.

Той я изгледа унищожително и отвори уста да й се скара, когато откъм залата долетя шум. Мъже крещяха един през друг. Скоро се надигна мощен вик:

— Аскот! Аскот!

Гевин скочи светкавично от леглото и навлече туниката си. С два скока премина стълбището и се втурна като вихър в голямата зала. Изведнъж спря и се вгледа смаяно в невероятната картина.

Джудит лежеше на един сламеник. Разпръснатите златни къдрици заобикаляха лицето й като ореол. Единият й крак беше странно изкривен. Сърцето му спря да бие.

— Не я докосвайте! — изкрещя той и се хвърли към жена си. Коленичи до нея и попита глухо: — Как е станало? — После улови ръката й, за да потърси пулса.

— По всичко личи, че е паднала от стълбата — съобщи Стивън, който беше застанал от другата страна на леглото.

Гевин вдигна глава и видя Лилиан на горната площадка. Тя се беше увила в халата си и се усмихваше. Гевин напрегна мисълта си, за да установи липсващото звено от веригата на спомените, но не успя. А и сега нямаше време да мисли за Лилиан.

— Вече изпратиха за лекар — рече Стивън и улови ръката на снаха си. Джудит не отваряше очи.

Докторът се приближи с бързи крачки. Беше богато облечен, палтото му беше подплатено с кожи.

— Направете място — заповяда той. — Трябва да я прегледам, за да видя има ли нещо счупено.

Гевин се отдръпна и проследи с горящи от мъка очи прегледа. Тялото на Джудит оставаше все така безжизнено, макар че ръцете на доктора бяха доста груби.

Защо точно Джудит? Как можа да се случи всичко това? Въпросите тежаха в главата му като воденични камъни. Защо жена му беше станала посред нощ? Защо беше излязла на стълбата?

Погледът му отново се върна към Лилиан и кръвта се отдръпна от лицето му. Джудит го бе видяла в леглото с Лилиан! И видяното я беше разтърсило до дън душа. Беше тръгнала надолу и бе полетяла по стълбата! Но кой, кой й беше казал, че съпругът й е в стаята на Лилиан?

— Няма нищо счупено — установи доволно докторът. — Отнесете я в леглото! Има нужда от спокойствие…

Гевин изпрати благодарствена молитва към небето. После се приведе и вдигна Джудит от сламеника. Присъстващите извикаха от ужас. Те видяха това, което той не можеше да види. Роклята на Джудит беше напоена с кръв.

— Спонтанен аборт — установи делово кралица Елизабет, която също беше дошла да види какво става. — Отнесете я горе. Ще заповядам да доведат акушерката ми.

Гевин изтръпна от ужас. Усети как някой сложи ръка на рамото му и разбра, че е Стивън.

Когато внесе Джудит в стаята, Джоан изпищя ужасено. Лицето й побеля като платно.

— Велики Боже! Ще умре ли?

— Никой не знае — отговори мрачно Стивън.

Гевин отиде до леглото и внимателно положи жена си върху завивката. Кралицата се наведе над Джудит, погледна бледото й лице и заповяда на Джоан:

— Донеси гореща вода и чисти кърпи. После кажи да повикат лейди Хелън. Тя трябва да бъде при дъщеря си в този труден час.

— Бедната ми господарка — заплака Джоан. — Тя така желаеше това дете. — После се врътна и избяга от стаята.

— Махнете се оттук — заповяда строго кралицата, без да погледне двамата мъже. — Това е женска работа.

Ала Гевин не се помръдна от мястото си.

— Аз ще остана до жена си, Ваше величество. Ако бях до нея през нощта, всичко това нямаше да се случи.

Стивън понечи да каже нещо, после рязко се обърна и излезе от стаята. Гевин помилва студеното чело на Джудит и погледна кралицата.

— Кажете ми какво трябва да направя.

Една дебела жена влезе запъхтяно в стаята и веднага се нахвърли с остри думи върху Гевин, но кралицата й попречи да го изгони. Акушерката изми ръцете си и се зае за работа, като през цялото време даваше нареждания на хората в стаята.

— Трябва да я затоплим. Завийте я хубаво.