Гевин попиваше потта по челото на Джудит и не смееше да откъсне поглед от бледото й лице.
— Ще оздравее ли? — попита плахо той.
— Не мога да кажа. Зависи дали ще успея да спра кървенето.
Джудит простена и раздвижи глава.
— Успокойте я, или ще затрудни работата ми! — изфуча сърдито акушерката.
— Спокойно, любов моя, не се движи — зашепна Гевин и се приведе над нея. Стисна здраво ръцете й, които се стрелкаха насам-натам. Тя отвори очи и го погледна с мъка.
— Гевин?
— Не се напрягай. Лежи спокойно. Ще имаме и други деца…
— Какво говориш? — Остра болка прониза тялото й. Ноктите й се впиха в ръцете му. — Какво стана? — изплака тя. После болката замъгли погледа й.
— Размачкайте тялото й — заповяда акушерката и Джоан и кралицата застанаха от двете страни на леглото.
— Гевин! — изплака Джудит. Отново я разтърси страшна болка. — Какво стана с детето ми? Не искам да го загубя! — В гласа й имаше истерия. Погледът й се устреми към Гевин и страшният спомен се върна в съзнанието й. — Паднах от стълбата — заговори високо и ясно тя. — Видях те в леглото с онази уличница. Побягнах и паднах…
— Джудит, по-късно ще говорим за всичко и…
— Махни се от мен! Не ме докосвай!
— Джудит! — извика умолително Гевин.
— Сигурно ти е неприятно, че не съм мъртва… Мъртва като моето бебе… — От очите й закапаха сълзи. — Иди при нея. Нали я искаш? Тя сигурно те чака.
— Джудит…
Кралицата улови ръката му.
— По-добре е да излезете, лорд Гевин…
Гевин сведе глава и закрачи към вратата. Стивън го чакаше в коридора. Двамата не си казаха нито дума. Слязоха по стълбите и щом се озоваха на двора, Стивън отведе брат си до една пейка. Двамата седяха и се взираха с невиждащи очи в настъпващото утро.
— Защо е обикаляла двореца посред нощ? — попита по едно време Стивън.
— Нямам представа. Знам само, че след като се разделих с теб, изкачих стълбата и паднах в първото легло, което ми се мерна пред очите.
— Сигурно се е събудила и е тръгнала да те търси…
Гевин мълчеше упорито.
— Ти криеш нещо от мен — укори го Стивън.
— Да. Когато Джудит ме намери, бях в леглото с Лилиан.
Изражението на Стивън се помрачи още повече. Гневът му избухна с дива сила.
— Можеше да убиеш Джудит! И всичко заради онази… вещица! Не, ти беше прекалено пиян, за да идеш при жена… — Той погледна втренчено брат си и се изуми от болката в очите му.
— Не съм завлякъл Лилиан в леглото — отговори глухо Гевин. — Бях замаян от виното, но не бях чак толкова пиян, че да не съзнавам какво правя. Събуди ме някакъв шум и видях Лилиан до себе си…
— Най-после си я видял, каквато е в действителност. Тя е уличница, братко, и то от най-долнопробните! Спала е с половината мъже в двора. Не я е грижа ратай ли е или лорд, стига само да задоволява страстта й.
Гевин се взираше мрачно пред себе си.
— Ако наистина е станала такава, значи само аз съм виновен за пропадането й. Когато се влюбихме, Лилиан беше девица.
Стивън избухна в истеричен смях.
— Девица? А граф Ланкастър се кълне, че я е имал още дванайсетгодишна!
— Не говори така…
— Тя търси във всичко само собствената си изгода — продължи безмилостно Стивън. — Не пожела да се омъжи за теб, а предпочете онзи дебелак Чатауърт само защото е богат.
— Баща й я е принудил…
— Гевин! Защо най-после не проумееш истинската й същност? Наистина ли вярваш, че онзи пияница, баща й, би могъл да й заповяда нещо? Ако наистина е бил корав и жесток мъж, както твърдеше тя, щеше ли да допусне дъщеря му да излиза нощем от замъка и да се среща с теб по горите? Сигурен съм, че тази мръсница нарочно те е завлякла в леглото си, свалила е роклята от гърба си и е изпратила някой да повика Джудит.
Гевин скочи от мястото си. Не искаше да слуша нищо повече.
— Отивам да видя как е Джудит — обясни глухо той.
На вратата го посрещна акушерката. Гевин я сграбчи за рамото.
— Как е тя?
— Спи. Детето се роди мъртво.
Гевин пое дълбоко въздух.
— Ще оздравее ли жена ми?
— Не мога да кажа. Загуби много кръв. Откога сте женени?
Гевин не разбра въпроса.
— Почти четири месеца.
— Детето беше доста голямо. Сигурно го е заченала в нощта на сватбата или в някоя от следващите нощи.
Тя понечи да излезе, но Гевин я задържа.
— Откъде знаете кога е заченато детето?
— Я ме погледнете! Аз съм стара жена и имам богат опит в тези работи.
— Мога ли да я видя? — попита развълнувано Гевин и нахлу в стаята, преди акушерката да е успяла да отговори.
Валеше като из ведро, бурята люлееше могъщите стари дървета. По сивото небе се стрелкаха светкавици, следвани от оглушителен гръм. Ала четиримата, които следваха мъничкия ковчег, не се тревожеха от времето.