Стивън стоеше до Гевин. Хелън се подпираше тежко на Джон. Водата се стичаше по косите и дрехите им.
„Моят син“, повтаряше си Гевин. Той отнасяше първия си син в гроба. В ушите му отекваха злобните думи, с които беше обвинил Джудит, че очаква дете от Уолтър Демари.
Той, само той беше виновен за смъртта на детето им. Гевин притисна лице с ръцете си и за първи път в живота си заплака.
През това време Джоан седеше до спящата си господарка. Лицето на Джудит беше бледо като възглавницата.
Гевин се върна от гробището и се присъедини към Джоан. Двамата седяха мълчаливо до леглото на болната и не смееха да се погледнат.
Най-после Джоан наруши мълчанието.
— Какво ще правите с нея?
— Какво да правя? Моля се да оздравее — отговори искрено Гевин.
Джоан махна сърдито с ръка.
— Говоря за лейди Лилиан. Само тя е виновна за смъртта на детето. И за болестта на господарката.
— Дръж си езика! — изръмжа раздразнено Гевин.
— Няма да мълча! Долу в кухнята седи една слугиня и ще си изплаче очите. Твърди, че е дошла тук да повика лейди Джудит, защото онази мръсница й заповядала да го стори. Искала съпругата ви непременно да ви види в леглото с нея. Жената казва, че била готова да направи всичко за няколко златни монети, но не вярвала, че ще я замесят в убийство.
Най-после Гевин проумя, че не може повече да отлага часа на истината.
— Искам да говоря с онази жена — изрече мрачно той.
Джоан скочи. След малко се върна, влачейки след себе си едно треперещо от страх момиче.
— Ето я злодейката!
Гевин измери момичето с мрачен поглед.
— Разкажи ми какво знаеш за злополуката.
— Злополука! — промърмори подигравателно Джоан, но улови сърдития поглед на Гевин и млъкна.
Момичето разказа подробно за случилото се през нощта. Отначало се запъваше и мънкаше, после заговори бързо и решително.
— Моля ви, милорд, не казвайте на лейди Лилиан, че съм я издала! Тя е способна да ме убие!
Лицето на Гевин беше безмилостно.
— Сега ме молиш за милост, нали? А кой прояви милост към детето ми, към жена ми? Махни я оттук! — заповяда ядно той. — Не мога да я гледам.
Джоан сграбчи слугинята за ръкава и я извлече от стаята.
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Джудит гореше в треска. Сънищата й бяха страшни. Измъчваха я объркани картини, тя се мяташе безсилно по възглавниците и стенеше задавено.
По някое време заспа от изтощение и кошмарите изчезнаха. А после чу гласа на Гевин и усети ръката му на челото си.
— Слава Богу! Треската отмина. Температурата е спаднала. Благодаря ти, Господи! — Ръката му отново помилва челото й.
— Как се чувстваш, Джудит?
— Не ме докосвай! Махни се оттук! — прошепна изтощено тя. Гевин кимна и устните му се опънаха в тънка линия.
В този момент вратата се отвори. Влезе Стивън. Като видя, че снаха му се е събудила, лицето му се отпусна. Той се втурна към леглото, грабна ръката на Джудит и я поднесе към устните си.
— Слава на Бога! Толкова ни беше страх за теб…
Джудит го погледна с насълзени очи.
— Момче ли беше? — попита едва чуто тя.
Стивън кимна и преглътна мъчително.
Тялото й се разтърси от силни ридания. Гевин седеше до нея с наведена глава и увиснали рамене. Стивън не можеше да каже кой от двамата е по-отчаян.
Гевин никога не беше виждал жена си да плаче така горчиво. Но най-мъчителното беше, че тя не търсеше утеха при него.
— Не бива да се вълнуваш, скъпа моя. Трябва да почиваш — укори я нежно Стивън. — Беше много болна.
— Откога съм така?
— От три дни. Треската беше ужасна.
Джудит изхълца още няколко пъти, после вдигна глава и изгледа учудено девера си.
— О, Стивън, та ти трябваше отдавна да си заминал! Какво стана със сватбата ти?
Стивън направи опит да се усмихне.
— Закъснях, вярно е. Венчавката трябваше да се състои тази сутрин.
— Господи… Изпрати ли поне вест, че ще закъснееш? — попита развълнувано тя.
Стивън поклати глава.
— Честно казано, забравих. Всички мислехме само за теб. Знаеш ли колко близо беше до смъртта!
Джудит се чувстваше невероятно слаба и безпомощна.
— Но сега вече ще тръгнеш, нали? — попита с надежда тя.
— Щом треската ти е попреминала, мога да тръгна по-спокойно.
— Да, обещай ми! Не искам и твоят брак да започне като моят. Искам да бъдеш по-щастлив от мен.
Стивън хвърли бърз поглед към брат си. Лицето на Гевин беше като каменна маска.
— Заповядал съм да оседлаят коня ми. Тръгвам най-късно след час.
Джудит кимна и затвори очи. Само след минута заспа. Гевин я погледна и се надигна тежко.