Ник Хорнби
Джулиет гола
На Аманда с любов и благодарност
Глава 1
Бяха прелетели от Англия до Минеаполис, за да разгледат една тоалетна. Простата истина осени Ани, докато стояха вътре — с изключение на графитите по стените, част от които изтъкваха значимостта на тази тоалетна за музикалната история, тя бе мокра, тъмна, миризлива и напълно безинтересна. Американците са майстори в осребряването на културно наследство, но тук дори те бяха безпомощни.
— Ани, носиш ли фотоапарата? — каза Дънкан.
— Да. Какво точно мислиш да снимаш?
— Ами, нали се сещаш…
— Не.
— Ами… тоалетната.
— Какво по… Как се наричат тези неща?
— Писоари.
— Да те снимам ли пред някой от тях?
— Докато се правя, че пикая ли?
— Ако искаш.
И така, Дънкан застана пред средния от трите писоара, поставил убедително ръце пред себе си, и се усмихна през рамо към Ани.
— Снима ли ме?
— Не съм сигурна, че светкавицата работи.
— Направи още една. Глупаво ще е да дойдем чак дотук и да нямаме една свястна снимка.
Този път Дънкан влезе в една от кабинките, като остави вратата отворена. Там светлината беше по-силна. Ани направи възможно най-хубавата снимка на мъж в тоалетна. Когато Дънкан се махна, тя забеляза, че тоалетната е запушена, също като има-няма половината тоалетни по рок клубовете, които беше виждала.
— Хайде — каза Ани. — Онзи и без това не искаше да ме пусне тук.
Това беше вярно. Барманът първоначално ги беше заподозрял, че си търсят място да се друсат или да се чукат. Впоследствие, твърде оскърбително, беше преценил, че не са способни на никое от двете.
Дънкан хвърли един последен поглед и поклати глава.
— Ако тоалетните можеха да говорят, а?
Ани беше доволна, че точно тази не можеше. Инак Дънкан щеше да си лафи с нея цяла нощ.
Повечето хора не са чували за музиката на Тъкър Кроу, камо ли за някои от по-мрачните моменти в кариерата му, затова вероятно си струва да припомним разказа за онова, което може би се е случило, а може би не, в тоалетната на „Питс клъб“. Кроу имал концерт в Минеаполис и се появил в „Питс“, за да види някаква местна банда на име „Наполиън солос“, за която бил чул добри неща. (Някои от по-сериозните изследователи на Кроу, между които и Дънкан, притежават единствения албум на тази местна банда — „Наполиън солос пеят своите песни и свирят на своите китари“.) По средата на сета Тъкър отишъл до тоалетната. Никой не знае какво точно се е случило там, но когато излязъл, той се върнал право в хотела и се обадил на мениджъра да отмени остатъка от турнето. На следващата сутрин, както е известно, той вече бил история за музикалната сцена. Това се случило през юни 1986. Оттогава от него ни вест, ни кост — никакви нови записи, никакви участия, никакви интервюта. За човек, който тачи Тъкър Кроу толкова, колкото Дънкан и още две-три хиляди души по света, тоалетната държи отговорите на много въпроси. Но, както вярно беше забелязал Дънкан, тя не можеше да говори и затова вместо нея говорят феновете на Кроу. Според някои Кроу е видял там Бог или някое Негово въплъщение; според други след свръхдоза е изпаднал в състояние, близко до клинична смърт. Друга школа твърди, че той заварил там гаджето си да се чука с басиста, но според Ани тази версия беше фантазьорска. Нима е възможно гледката на жена, която се чука с музикант в тоалетната, да предизвика двайсет и две години мълчание? Може би. Може би Ани просто не знаеше какво е страст. Както и да е. Все едно. Важно е само, че нещо дълбоко и съдбовно се е случило в най-тясното помещение на тесния клуб.
Ани и Дънкан бяха по средата на поклонническо пътуване из местата, свързани с Тъкър Кроу. Бяха обиколили Ню Йорк в търсене на разни клубове и барове, белязани по някакъв начин от Кроу, макар че повечето от тези исторически забележителности се бяха превърнали в аутлети и ресторанти „Макдоналдс“. Вече бяха посетили родния му дом в Боузмън, Монтана, където развълнувано изслушаха разказа на възрастна съседка за това как Тъкър като малък миел буика на съпруга й. Къщата на семейство Кроу беше малка и симпатична и понастоящем принадлежеше на управител на печатница, който въпреки изненадата си, че двамата са пропътували цялото разстояние от Англия само за да видят къщата му отвън, все пак не ги покани да влязат. От Монтана отлетяха за Мемфис, където посетиха адреса на старото „Америкън саунд студио“ (сградата на самото студио беше съборена през 90-те), където Тъкър, пиян и нещастен, беше записал „Джулиет“ — легендарния албум, посветен на раздялата, и най-любим на Ани. Остатъкът от маршрута предвиждаше спирка в Бъркли, Калифорния, където Джулиет — в истинския живот бивш модел и знаменитост на име Джули Бийти — продължаваше да живее до ден-днешен. Двамата щяха да стоят навън пред къщата й така, както бяха стояли пред къщата на печатаря, докато Дънкан изчерпи всички аспекти на съзерцанието или Джули не се обади на полицията — участ, сполетяла двама-трима фенове, които Дънкан познаваше от форума.