— Трябва да уточня. Да, аз, такова, спах с нея, така да се каже, но може всичко да е просто грешка. Мога ли да те попитам: това разстройва ли те? Защото мен ме разстройва. Изглежда, не съм го премислил съвсем.
— Тогава защо ми го казваш?
— Можех и да не ти казвам, така ли? Това ли предпочиташ?
— Малко е трудно да ми предоставиш този избор, не мислиш ли? Ти си бил в положение да избереш как да постъпиш. Но не можеш да ме питаш дали искам да знам дали си спал с някого. Ще прозвучи подозрително.
— Освен ако преди това не съм те питал същото, без да съм спал с никого. Ако те бях попитал още отначало, а след това бях продължил да те питам…
— ДЪНКАН!
Той подскочи. Ани много рядко крещеше.
— Да. Извинявай. Отплеснах се.
— Искаш да се разделим ли?
— Не знам. Преди знаех. Но сега не знам. Изведнъж ми изглежда прекалено голямо нещо.
— А преди не ти изглеждаше такова, така ли?
— Не. Не толкова голямо, колкото би трябвало, не.
— С кого спиш?
— Не е… Не бих използвал сегашно време. Стана случайно. Значи. Правилният въпрос вероятно е „С кого преспа?“. Или „С кого се случи този вероятно еднократен инцидент?“.
Ани го гледаше така, сякаш можеше да го накълца с кухненския нож.
— Новата колежка в работата.
— Така.
Тя изчака малко и той започна да бръщолеви.
— Тя… Ами, много силно ме привлече още веднага.
Тя продължи да мълчи.
— От много време не се е случвало някой да ме привлече така силно, както тя.
Тишина, но по-дълбока и заплашителна.
— И много хареса „Голата“. Пуснах й го сно…
— О, за бога.
— Извинявай.
Разбираше, че трябва да се извини, но не бе напълно сигурен за какво. Не че беше невинен по всички обвинения или че изобщо разполагаше с някаква защита. Просто вече не знаеше какви точно престъпления е извършил. Раздразнението на Ани при споменаването на „Голата“… Дали беше заради това, че го бе пуснал на Джина? Или, че тя го бе харесала, а Ани — не?
— Не желая да говорим за шибания Тъкър Кроу точно сега.
Значи това е — не трябваше изобщо да споменава Тъкър. Сега разбираше.
— Извинявай. Още веднъж.
За първи път през последните няколко минути Дънкан намери куража да погледне Ани в очите. Много може да се каже за интимното познанство, като се замисли човек. Това е една силно подценена реалност, която човек пренебрегва до момента, в който възникне опасността да загуби нещо познато — дом, гледка, партньор. Беше просто нелепо. Щеше да се наложи да се откъсне от другата ситуация. Разбира се, със своята къносана коса и дрънкащи бижута Джина сигурно е свикнала на еднократни свалки. О, това звучи ужасно. Не искаше да каже това. Имаше предвид, че тя все пак се е движила в такива среди, в които еднократните свалки не са нещо толкова шокиращо. Та тя бе участвала в пътуващи мюзикли, за бога. Просто щеше да забрави цялата тази работа, щеше да се прави, че нищо не се е случило, и да я отбягва в почивките.
— Няма да се изнеса от къщи — заяви Ани.
— Не. Разбира се, че не. Никой не иска това от теб.
— Добре. Стига да сме наясно по това.
— Абсолютно.
— Е? Кога е удобно?
— Кога е удобно ли? За кое?
— Утре?
— Какво има утре?
Надяваше се да говори за някаква забравена уговорка. Надяваше се нормалният живот да се възстанови и двамата да оставят тази злощастна случка зад себе си.
— Ти се изнасяш — каза Ани.
— О. Уау. Ха. Не, не, не говоря за това — каза Дънкан.
— Може би. Но аз говоря за това. Дънкан, току-що похабих половината си живот по теб. По-точно цялата си младост. Нямам намерение да похарча нито ден повече.
Тя бръкна в чантата, извади банкнота от десет паунда, хвърли я на масата и излезе.
Глава 7
— И как се чувстваш сега?
— Говняно, Малкълм. Как мислиш, че се чувствам?
— Дефинирай… тази дума.
— Като говно.
— Можеш повече от това, Ани. Ти си интелигентна млада жена. Освен това ще пусна десет пенса в мръсната касичка от твое име.