Имаше и още нещо. Свидетелят, представил се единствено с инициалите ЕТ, бе успял да заговори Кроу на слизане от сцената и Кроу бе отговорил.
{Казах си трябва да опитам, приближих се към него и казах Тъкър, аз съм твой голям почитател и много се радвам да видя, че отново пееш. Тъпо, знам, но опитайте се вие да измислите нещо по-умно. Попитах го ще пееш ли скоро някои от твоите песни на сцена и той каза ДА и освен това каза, че има нов албум. А аз казах да, „Голата“, а той каза не, не тоя боклук.}
Дънкан се усмихна вътрешно. Такова самоосъждане доказваше — по един особен начин дори повече от снимката, — че това бе самият Тъкър. Стар негов номер, използван в безброй интервюта. Тъкър знаеше, че „Голата“ не е боклук, но, типично за него, беше използвал този израз, за да отговори на един прекалено въодушевен почитател. Все пак Дънкан реши да спести на Ани тази част от историята. Тя щеше да схване нещата погрешно и да реши, че Тъкър всъщност потвърждава нейното мнение за албума, докато той всъщност правеше точно обратното.
{Новият ми албум, който ще излезе скоро, включва кавъри на Дийн Мартин, но също и малко кънтри рок и аз казах АРЕ СТИГА, а той се усмихна и отиде да седне при приятеля си, а аз си рекох, че повече не бива да го притеснявам. Знам, че това за Дийн Мартин звучи малко странно, но така каза. Не мога да ви опиша колко невероятно беше всичко, още треперя.}
Беше му кофти, че няма как да сподели тези неща с Ани. Джина щеше да се впечатли сутринта, но понякога се питаше дали ентусиазмът й е напълно искрен. Понякога му се струваше малко театрален, макар че може би нямаше да се сети за тази дума, ако не беше нейната биография. Но тя си беше актриса и играеше дори тогава, когато нямаше сериозен мотив да го прави. Тя вероятно не можеше да оцени какво означава тази поява на Тъкър — просто не бе вложила толкова време в него, — но така или иначе щеше да заподскача и да закрещи „Олеле, невероятно“. Може би щеше да е по-добре да не й казва, за да не се дразни на нейната престореност. Ани обаче бе преживяла цялата продължителност на Тъкъровото отсъствие и щеше веднага да разбере емоционалния ефект на тази новина. Дали връзката му с Джина правеше невъзможно споделянето на тези неща с Ани? Според него — не. Погледна си часовника. Не би трябвало да си е легнала, освен ако навиците й не се бяха променили драстично след раздялата.
— Ани?
— Дънкан? Какво има? В леглото съм.
— Извинявай.
Надяваше се, че не си е легнала толкова рано заради него, но се страхуваше, че това може да е признак на депресия.
— Слушай. Случи се нещо невероятно — каза той.
— Надявам се да е нещо невероятно, Дънкан. Надявам се, че нормалните хора биха разбрали ентусиазма ти.
— Биха го разбрали, ако знаят какво означава.
— Това е нещо, свързано с Тъкър, нали?
— Да.
Тя въздъхна тежко, което той прие като подкана да продължи.
— Той е пял. На живо. В бар. Излязъл е за биса на някаква вероятно доста посредствена банда и са изпълнили „Фермерът Джон“. Знаеш ли тази песен? „Фермерю Джон, влюбен съм в дъщеря ти, уоу-а“. А след това казал на един човек от публиката, че ще прави албум с кавъри на Дийн Мартин.
— Добре. Чудесно. Може ли вече да си лягам?
— Ани, ти просто се цупиш.
— Моля?
— Знам, че разбираш колко е невероятно това. Но се правиш на отегчена, за да ми отмъстиш. Надявам се, че си над тези неща.
— Много съм развълнувана, Дънкан, честно. Ако имахме видеовръзка, щеше да видиш, че съм извън себе си от възбуда. Но също така е много късно и съм уморена.
— Щом искаш да се държиш така.
— Да, искам.
— Значи според теб не можем да бъдем приятели.
— Не и тази вечер, не.
— Предполагам, че… Прекъсни ме, ако сравнението ти се стори неуместно или, или странно. Но чувствам, че по някакъв начин Тъкър е наше дете. Може би повече мое, отколкото твое… Може би той е бил нещо като мой син, но когато сме се запознали, той е бил още много малък и ти си го осиновила. А щом моят син и твой доведен син е извършил нещо забележително, искам да го споделя с теб, дори…
Ани затвори. В крайна сметка той написа имейл на Ед Уест от уебсайта, но не беше същото.