Ани се взираше в своята чаша. Не възнамеряваше да го разпитва за Джина.
— Знаеш ли, тя май е луда.
— Имай повече вяра в себе си.
— Знам, че се шегуваш. Но, честно казано, точно затова стигнах до такова заключение. Тя се държи така, сякаш това, че сме заедно, е някакво чудо. Че си е намерила работа в колежа, а аз вече съм бил и съм я очаквал. А аз си знам, че не съм нищо особено.
Ани усети същото парване под лъжичката, което бе изпитала онази вечер на телефона, и се запита дали не е най-обикновено съжаление. Неговото отсъствие й носеше облекчение, а той се тревожеше, че интересът на друга жена към него е доказателство за нейната лудост. Как да не изпита жал?
— Много е трудно — каза той. — Цялото това нещо, както там се казва.
— Не знам за какво говориш. Ти как му казваш?
— Да познаваш някого.
— Аа.
— Аз познавах теб. Тоест познавам теб. Това ми се струва важно. По-важно, отколкото си давах сметка. Онази вечер, когато ти се обадих… Вярно, беше заради Тъкър, и аз изтърсих някакви глупости как Тъкър е нещо като наше дете, макар това, дето нямаме дете, да е деликатна тема. Но импулсът… Знаеш ли, не искам да й казвам нищо. Моите новини не са за нея.
— Може би ви трябва малко време.
— Просто не съм за такава промяна, Ани. Искам да живея тук. С теб. И да ти разказвам неща.
— Винаги можеш да ми разказваш неща.
Ани помръкна. Не можеше да се сети за едно-едничко нещо, което Дънкан би могъл да разкаже и на нея да й стане интересно.
— Нямам предвид това.
— Дънкан, ние от доста време сме повече приятели, отколкото любовници. Може би е време да официализираме връзката си.
Очите му светнаха и за миг тя си помисли, че нещата ще се подредят.
— Имаш предвид брак? Ще бъда щастлив да…
— Не, не. Не внимаваш. Обратното на брак. Небрачни, несексуални отношения с по една среща седмично в кръчмата.
— О.
Ани започваше да ненавижда тази неискреност. Единственото хубаво нещо в това да бъде зарязана от Дънкан се състоеше във факта, че не се налага сама да сложи край на връзката. А сега изведнъж й се струваше, че хем е зарязаната, хем е и зарязващата. Защо ли се получаваше така?
— Истината е — каза тя, съзнавайки, че използва фразата, за да произнесе абсурдна лъжа, — че се виждам с някого. Искам да кажа, всичко е съвсем в началото и още не сме…
Ако въпросният някой беше този, за когото си мислеше — а други кандидати в главата й нямаше, — то думите, с които следваше да завърши репликата й, бяха „се виждали“. Но тя чувстваше, че Тъкър не би възразил. Той знаеше ползата от фантазията и как фантазията може да бъде полезна.
— Виждаш се с някого? Аз… Аз съм втрещен.
Ако Дънкан искаше да узнае защо понякога хората го намираха непоносим, тя би посочила въпросното определение на неговия душевен смут. Кой използва думата „втрещен“ без ирония?
— И аз бях доста потресена, когато ми каза за Джина.
— Да, но…
Той очевидно не искаше да се впуска в разясняване на разликите между неговото положение и нейното — разлики, които, разбира се, бяха много по-дълбоки, отколкото той подозираше. (А ако не бяха? Ако Джина беше също толкова въображаема, колкото Тъкър? Това звучеше по-правдоподобно, отколкото обяснението, на което Ани трябваше да повярва — че една жена е погледнала Дънкан и веднага го е вкарала в леглото си. Всъщност проблемът не беше във външността на Дънкан. Просто бе невероятно една жена да прекара цяла вечер, разговаряйки с Дънкан, и все още да иска да преспи с него.)
— Но какво?
— Ами, Джина беше предварително условие. Тя беше зададена информация. А това е нещо съвсем ново.
— Джина е нещо съвсем ново. Поне за мен. Пък и какво я прави специална? Да не е някакво ядрено оръжие, което унищожава всяка съпротива? Да не би аз да нямам право на свой живот само защото ти първи си се уредил с такъв?
Дънкан изглеждаше оскърбен.
— Има доста неща, които бих оспорил.
— Чувствай се свободен.
— Едно по едно. Първо: не гледам на теб като на съпротива. За мен ти не си такава. Второ: изразът да се уредиш със собствен живот. Бих искал да вярвам, че ти имаше такъв още преди да се разделим. Освен това, както се опитах да ти обясня, аз не съм сигурен, че имам свой живот. В смисъла, който ти влагаш. Както и да е. Отклонихме се от основната тема. Основната тема е, че се виждаш с някого.