Последствието от пренебрегнатото прозрение беше, че Ани остана в клуба, пи, потанцува малко с тантурестия Гав, защото Барнзи беше зает да изпълнява стойки и кунгфу удари и да ръси пода с талк, а също защото Роз си тръгна към полунощ с разрешението на Ани и защото Тери Джаксън остана в бара да пие и да оплаква доброто старо време, когато човек можеше да се сбие с някого, без веднага да тръгнат да звънят на полицията и на бърза помощ. Когато най-после си тръгна към два след полунощ, Барнзи я придружи навън, а после и до дома й, и тя покани един почти непознат мъж да прекара нощта на кушетката, а после, седейки на дивана, го наблюдаваше как прави шпагат на пода, докато й се обяснява в любов.
— Обичам те.
— Не.
— Наистина. Обичам те. Още откакто те видях в тъпата кръчма.
— Понеже приятелката ми е гей.
— Това само ми помогна да преценя.
Ани се засмя и поклати глава, а Барнзи направи трагична гримаса. Пак беше нещо. Беше някаква шега, случка, момент, които не се отнасяше до миналото й или до историята. То се случваше сега, в нейната дневна. Може би затова бе предложила кушетката на Барнзи. За да може той да прави шпагат и да й обяснява колко е влюбен в нея и ето че тъкмо така стана.
— Не го казвам само защото правя упражнения. Напротив. Правя упражнения, защото те обичам.
— Много си мил — каза тя. — Но трябва да си лягам.
— Може ли да дойда с теб?
— Не.
— Не? Просто не?
— Просто не.
— Семейна ли си?
— Чудиш се дали мъжът ми не спи в семейната спалня и затова не те каня? Не.
— Тогава какъв е проблемът?
— Няма проблем. Всъщност има. Виждам се с някого. Но той живее в Америка.
Последователното придържане към лъжата я правеше да изглежда все по-достоверна, така, както когато много хора минават през едно място, се образува пътека.
— Така значи. Америка… — Той обърна длани нагоре, за да подсили реакцията си.
— Отношенията ни са по-различни.
— Пак си помисли.
— Барнзи, няма какво да мисля.
— Мисля, че не си права.
— За какво да мисля?
— Работата не е в мисленето — каза Барнзи с жар.
— Значи съм права. Няма какво да мисля.
— Ще се разведа. Ако това има някакво значение. От известно време го обмислям, но това, че те срещнах, ми помогна да реша.
— Ама ти си женен, така ли? Мамка му, Барнзи, ти си бил страшно нагъл.
— Да, но чуй ме. Тя мрази танците. Мрази северняшката музика. Обича тъпи… не знам. Жени с голяма коса, които печелят шоута за таланти.
Той се замисли.
— Мамка му. Точно така е. Нямаме нищо общо. Чак сега разбирам колко не си пасваме. Наистина ще се разведа. Не го казвам само заради теб. Наистина ще се разведа.
— Когато се прибереш, може да си промениш решението.
— Вече съм решил.
— Ние двамата едва ли ще сме по-добра двойка.
— Защо не? Нали се забавлява тази вечер?
— Е, да. Донякъде. Но ако трябва да съм честна, прекарах вечерта с Гав. И с Тери Джаксън. И с Роз. Ти през повечето време действаше сам.
— Но аз така танцувам. С моя стил, със стойките на ръце и така нататък, трябва да съм сам на дансинга. Иначе не съм такъв, примерно ако гледаме телевизия.
— Искаш да кажеш, че няма да ходиш в другата стая да си гледаш телевизия сам? Или че няма да правиш стойки на ръце, докато гледаш любимото ни предаване?
— Ами и двете. Никое от двете. Ще ходя сам за риба. По-точно ходя сам за риба. Само го казвам.
— Хубаво е да си кажем всичко още в началото.
— Ти се ебаваш — каза Барнзи обидено.
— Малко.
— Ясно. Дрънкам глупости, нали? — Той се изправи. — Мисля да тръгвам.
— Сериозно ти предлагам кушетката.
— Много любезно. Но не ме интересува. Моята игра е секс или контра.
— А какво е контра?
— Контра е да се върна в дискотеката. Обикновено не се отказвам толкова рано. Това, че загубих толкова време тази вечер, беше само заради теб.