— Така ли? — каза Малкълм. — Е, беше просто предположение.
{Скъпа Ани,
Питаш какво прави човек, когато види, че е пропилял петнайсет години от живота си. Шегуваш ли се? Не знам дали някои ти е казал, но аз съм топекспертът по този въпрос. Очевидно съм изгубил повече от петнайсет години, но се надявам да пренебрегнеш излишъка и да ме възприемеш като сродна душа. Или дори като свой гуру.
Първо на първо, трябва да намалиш числото. Направи списък на всички хубави книги, които си прочела, всички филми, които си гледала, и всички разговори, които си провела. Дай им някаква темпорална стойност. С помощта на малко творческо счетоводство ще успееш да сведеш числото до десет. Аз успях да докарам моите горе-долу до толкова, макар и не съвсем честно — например включих целия живот на сина ми Джаксън, макар през голяма част от времето той да е бил на училище или в леглото.
Ще ми се да кажа, че стойности от порядъка на десетилетие могат да се впишат като разход, който се приспада от общата сума в данъчната ти декларация, но всъщност не го вярвам. Още не съм съвсем на себе си заради изгубеното време, но го признавам единствено пред себе си нощем, което може би е причината да не мога да се похваля с особено здрав сън. Какво да ти кажа? Ако това наистина е изгубено време — а за да потвърдя, че е така, първо трябва да разгледам внимателно твоите счетоводни книжа, — то имам лоша новина за теб: загубата е невъзвратима. Можеш да добавиш малко към остатъка, като спреш наркотиците или цигарите или като спортуваш редовно, но моето мнение е, че времето след осемдесетия рожден ден не е чак такъв купон, какъвто се смята.
Сигурно си разбрала от имейл адреса ми, че си падам по Дикенс — в момента чета писмата му. Има дванайсет тома писма, по няколкостотин страници всеки. И само писма да беше писал, щеше да има доста продуктивен живот, а той не е писал само писма. Има и четири тома публицистика, дебели книги. Издавал е две списания. Имал е доста интересен любовен живот и няколко дълбоки приятелства. Забравих ли нещо? А, да — създал е и една дузина от най-великите романи в англоезичната литература. И се питам дали моята страст не е предизвикана донякъде от това, че този човек е пълната ми противоположност. Той определено е човек, за когото не можеш да кажеш, че си е губил времето. И такива има, нали? Хората си падат по своите противоположности.
Но не са много хората като стария Чарли. Повечето хора изобщо не създават нещо, което да ги надживее. Те по-често продават халки за душ завеси, като онзи филмов герой на Джон Канди. (Искам да кажа, че халките може и да те надживеят, но едва ли ще са нещо, за което ще се говори след смъртта ти.) Така че не е най-важно с какво се занимаваш. Не може да е така. Най-важното трябва да е това какъв си, как се отнасяш към себе си и към другите хора и точно тук аз изгарям. Прекарах много време в пиене и в гледане на телевизия, без да обичам никого, съпруги, любовници и деца, и няма как да оправдая това. Което е и причината толкова да държа на Джаксън. Той е последната ми надежда и аз наливам всичко, което е останало у мен, в главата на това човече. Горкото дете! Трябва да задмине сбора от постижения на Дикенс, Кенеди, Джеймс Браун и Майкъл Джордан, за да не ме разочарова. Но така или иначе, аз няма да съм жив да го видя.
Тъкър}
{Скъпа Ани,
Пращам този имейл пет минути след предишния. Вече ми се струва, че съветът ми към теб е напълно безполезен и едва ли не обиден. Изтъкнах, че можем да откупим пропиляното време, като се грижим и отглеждаме децата си, а ти нямаш деца. Което е една от причините да се измъчваш за пропиляното време. Не съм толкова заблуден или тъп, колкото може би изглежда, но е ясно, че не обосновах добре препоръката си да ме възприемеш като свой гуру.