— Моля — каза Тъкър. — Публиката ти е в плен.
— Коя е твоята? — попита Джина Дънкан.
Отново слушаха „Голата“. Цяла седмица бяха слушали пиратски записи на парчета от албума „Джулиет“. Дънкан беше направил девет различни плейлисти, спазвайки реда на песните в тавата, а изпълненията бяха от различни концерти по време на турнето ’86. По някое време Джина заяви, че предпочита студийните албуми, изтъквайки аргумента, че в тях няма непрекъснати пиянски крясъци върху любимите й парчета.
— Коя е моята какво?
— Твоята… Как я нарича той? „Принцеса Невъзможна“?
— Не знам. Повечето жени, с които съм имал връзка, са били доста свестни.
— Но той има предвид друго, не мислиш ли?
Дънкан я погледна. Досега никой не бе понечил да спори с него относно текстовете на Тъкър Кроу. Не че Джина наистина спореше с него, но обмисляше някаква своя интерпретация, различна от неговата, и това го правеше раздразнителен.
— Какво има предвид тогава, о, велики кроуложе?
— Извинявай. Не исках да… Не се правя на експерт.
— Добре — каза той и се ухили. — Защото тази работа отнема известно време.
— Несъмнено. Но не е ли тя Принцеса Невъзможна заради това, че е недостижима? А не заради това, че е невъзможна като характер?
— Ето това — каза той великодушно, — му е великото на изкуството, не мислиш ли? То може да означава най-различни неща. Но, така или иначе, тя е била доста труден човек.
— Но в първата песен…
— „А ти си?“
— Да, точно. В нея се пее…
— „Казаха ми, че да говоря с тебе / е все едно да дъвча бодлива тел с афти в устата / но ти никога не си ме наранила“.
— Как се връзва това с невъзможния характер? Щом като никога не го е наранила.
— Вероятно е станала невъзможна по-късно.
— Аз пък си мислех, че става дума за това, че е недостъпна. Нейно Височество там горе, а той, принизен, в подножието й.
Дънкан почувства, че го обзема лека паника — онова парване в стомаха, което човек изпитва, когато си спомни, че е оставил ключовете си на масата в кухнята миг след като е затворил входната врата отвън. Той бе вложил доста време и енергия в невъзможността на Джулиет. Ако не беше разбрал нещата правилно, какъв се явяваше?
— Не — отсече той.
— Е, ти разбираш повече от мен. Но ако все пак е имал предвид това…
— Макар да не е…
— Добре, но да оставим Тъкър и Джулиет, интересно ми е по принцип — имал ли си такъв случай? Където знаеш, че топката е висока за теб?
— Сигурно. — Той прехвърли справочника със своите сексуални връзки, по-голямата част от който се състоеше от празни картончета, провери на Н за „Невъзможна“ и на Т за „Топка, висока“, но не откри нищо. Сещаше се за приятели, които бяха преживели нещо такова, но истината беше, че Дънкан никога не би понечил да хлътне по такава магнетична жена като Джулиет, пък и изобщо по някаква магнетична жена. Той си знаеше мястото — не на един, а на два етажа по-долу, за да бъде осуетена и най-малката вероятност за контакт. От неговата позиция изобщо не се мяркаха никакви недостъпни жени. Ако въпросната сграда беше универсален магазин, то той се намираше в подземния етаж при лампите и чиниите, а Джулиетите бяха в сектора за дамско бельо, на два ескалатора разстояние.
— Разкажи.
— Е, сещаш се. Най-обикновен случай.
— Как се запознахте?
Дънкан осъзна, че след като се бяха озовали в царството на пренебрегнатите, вече беше длъжен да разкаже нещо, иначе положението ставаше безутешно. Никой не е чак такъв загубеняк, че да няма в живота си дори загуба. Той се опита да изфантазира екзотиката, която Джина вероятно очакваше да чуе; представи си тежък грим, сложни прически, лъскави дрехи.
— Помниш ли една банда на име „Хюман лийг“?
— Да! Разбира се! Боже мой!
Дънкан се усмихна загадъчно.
— Ти си излизал с момиче от „Хюман лийг“?
Дънкан изтръпна. Вероятно съществуваше уебсайт, където можеше да се види списък на мъжете, с които момичетата от „Хюман лийг“ бяха излизали, и тя лесно щеше да провери.
— Е, не, не. Моята… бивша не беше точно член на „Хюман лийг“. По-скоро някакво подобие. В колежа. — Така по̀ биваше. — Същата работа, синтезатори и странни прически. Но беше съвсем за кратко. Тя се хвана с басиста на някаква друга банда от осемдесетте. А ти?