Минаха покрай ярко осветени магазинчета за дюнер-кебап, покрай индийски ресторанти с оферти за храна на корем срещу три паунда и барове с двусрични имена като „Лъкис“, „Блондис“ или „Бузърс“.
— По светло градът изглежда по-ведро — обясни Ани с неудобство.
Тъкър постепенно се ориентираше. Ако сменеше тукашните ресторанти за екзотична кухня с предпочитаните в Америка и вместо надписа „игрална зала“ поставеше надписа „казино“, щеше да се озове в някой от евтините курорти на Ню Джърси. От време на време някой от приятелите на Джаксън се озоваваше в крайбрежно градче от същия вид само защото родителите му погрешно го свързваха с някакъв приятен спомен от младостта или защото приемаха романтиката и лиризма в ранните албуми на Врус Спрингстийн твърде буквално. Връщаха се оттам неизменно отвратени от вулгарността, злобата и пиянството на местните.
— Джаксън, обичаш ли риба с пържени картофи? Искате ли да си вземем за вечеря?
Джаксън погледна към баща си: обича ли риба с пържени картофи? Тъкър кимна.
— Има едно добро място, недалече от нас. От мен. Тъкър, ти по-добре да изядеш рибата без панировката. И без картофите.
— Звучи страхотно — каза Тъкър. — Можем да останем тук завинаги.
— Но няма, нали, татко? Трябва да се видя с мама.
— Шегувам се, хлапе. Ще се видиш с мама.
— Мразя шегите ти.
Тъкър още мислеше за разговора във влака. Нямаше идея как да говори за това с Ани, не знаеше дали изобщо е способен да го направи. Ако беше възможно, щеше просто да го напише на един лист, да й го връчи и да изчезне. Всъщност познанството им беше започнало точно по този начин, с единствената разлика, че беше писал всичко на киберхартия.
— Имаш ли компютър у вас?
— Да.
— Може ли да ти напиша един имейл?
В стаята за гости на горния етаж се опита да си представи, че се намира пред своя компютър, че никога не е виждал Ани и че тя се намира на хиляди мили далеч; не искаше да мисли, че ще си говори с нея отново половин час по-късно. Разказа й как бе открил, че има дъщеря, и как не бе отишъл да я види веднага от срам и от страх, и как я бе виждал два-три пъти през живота си. Разказа й, че дори не харесвал Джули Бийти кой знае колко и затова престанал да пее песни за мъката и копнежа по нея и че когато престанал да изпълнява тези песни, други така и не могъл да напише.
Никога досега не бе разкривал толкова пълно картината — дори бившите му съпруги не знаеха толкова, колкото щеше да узнае Ани. Не се бяха опитали и да направят тази сметка, а и той не бе им помогнал, защото неведнъж бе лъгал за възрастта на Грейс. Когато погледна общия сбор от своите престъпления на екрана, те не му се сториха чак толкова много. Не беше убил никого. Погледна отново да не би да е пропуснал нещо. Не. Беше излежал двайсетгодишна присъда за престъпления, които не беше извършил.
Той се провикна през стълбите към Ани:
— Да го разпечатам ли, или ще го четеш от екрана?
— Ще го прочети от екрана. Ще сложиш ли чайника?
— Лесно ли става?
— Ще се справиш.
Разминаха се на стълбите.
— Не можеш да ни изхвърлиш на улицата през нощта.
— Ха. Сега разбирам защо държеше да изчакаме, докато Джаксън заспи. Разчитал си на милостивата ми натура.
Той се усмихна въпреки присвиването в стомаха, влезе в кухнята, откри електрическия чайник и натисна копчето. Докато чакаше водата да кипне, съгледа снимката, която Кат им бе направила с Джаксън пред „Ситизън банк парк“, когато ходиха на мач на „Филис“. Тя си беше направила труда да разпечата снимката и да я закачи и това го трогна. Не приличаше на лош човек, поне на тази снимка. Облегна се на кухненския плот и зачака.
Глава 14
— Така — каза тя, когато прочете писмото му. — Първо, веднага ще се обадиш на някоя от бившите си съпруги или на някое от децата си.
— Само това ли ще ми кажеш? За цялата ми кариера?
— Веднага. Без условия. Едно от нещата, които признаваш, е, че си избягал от Грейс, преди да дойде в болницата.
— А, да. Ха. Забравих, че още не съм си признал за това.
— Не е задължително да говориш с, Грейс, макар че сигурно трябва. Но някой трябва да й каже. А и трябва да уведомиш всички, че си добре.
Той се спря на Натали. Тя щеше да е ядосана, студена и язвителна, но това не беше чак толкова важно. И без това не разчиташе на нея да му вари супа на старини. Избра номера на мобилния й, тя вдигна и той се опита да предаде най-същественото под дъжд от стрели. Дори й даде телефонния номер на Ани, като един истински отговорен баща.