Все още съвсем зашеметен, Магнус стоеше на детската площадка близо до купчините пясък, заобиколен от деца. Очите му бяха вдигнати към прозореца на Джулия. Това, което току-що бе зърнал само за миг, бе невъзможно, невероятно. Той напипа бутилката в джоба си. Едно момиченце мина покрай него като докосна крака му и Магнус се отдръпна, чувайки как пясъкът скърца под обувките му. Пулсът му сякаш бе спрял. Малко по малко звуците започнаха да проникват в празнотата, която го бе покрила като стъклен похлупак. Чу острите гласове на децата, далечния рев на самолет. Едно дете се подпря на левия му крак. Беше минал през парка на тръгване от Плейн Три Хаус, много раздразнен от Лили, която бе странно резервирана към него, като че ли криеше някаква тайна. Имаше онова изражение „ти-си-едно-много-лошо-момче“, което придобиваше понякога, след като научи за нещо неприятно, извършено от него, но се отказва да засегне открито темата за предполагаемото злодеяние. Вместо това тя говори за „личната сфера“ на Джулия, за необходимостта от един „ясен и честен разговор“ между тях и за „нуждите на всички засегнати личности“. И всичко с блеснал и агресивен поглед. Магнус си помисли, че причината за това поведение несъмнено отново се дължеше на неумереното му влечение към пиенето.
После тя отново яхна любимия си боен кон: защото той не беше станал „кралски съветник“?
— За Бога, Лили — отговори той. — Обясних ти го сто пъти. Ако исках да бъда кралски съветник, щях веднага да стана. Но единственият резултат от това щеше да бъде да увелича наградите си и да намаля четири пъти броя на моите клиенти. Ти нямаш никаква представа какво означава това. За мъж в моето положение, това би било глупава грешка.
— Искам моят почитаем брат да бъде кралски съветник.
— Иначе казано, ти искаш да бъдеш сестра на кралски съветник, без дори да знаеш какво означава това. Това е абсурдно. Във всеки случай то няма нищо общо с Джулия. Не можеш ли да си го набиеш в главата?
— Магним…
— И не се опитвай да ме придумваш така… — Слава Богу, тя не настоя.
— Би трябвало да се грижиш повече за дрехите си. Човек би казал, че си спал с този костюм.
— Може и наистина да съм спал. Е, да.
Той напусна апартамента на Лили със силно главоболие и леко неразположение, вследствие на лошо храносмилане. Прекоси парка в отвратително настроение, раздразнен от слънцето и от мързеливците по тревата. Бяха съобщили, че времето ще се промени в следващите дни и това го зарадва. Изпитваше желание за дъжд, за облаци, за студено и сурово време. Като стигна до площадката за игра, излезе от пътеката и тръгна през тревата. Тогава, като вдигна глава към прозореца на Джулия, видя Кейт с гръб точно срещу стъклото. Миг по-късно тя изчезна. Той познаваше косата на Кейт по-добре от своята. В продължение на един дълъг миг Магнус забрави да диша.
Отмести от крака си едно малко и усмихнато чернокожо момиченце на две или три години и, възвръщайки си жадно дъха, направи няколко крачки по поляната. В стомаха му пареше, а езикът му бе надебелял и вдървен. Не беше възможно да е видял Кейт. И все пак той я видя… с искрящата си като на принцеса от вълшебните приказки коса. В този миг Магнус изпита едно от най-силните и най-малко егоистични чувства през целия си живот: ужасно много се уплаши за Джулия.
Краката му го отведоха усърдно до улицата, после той изтича към Илчестър Плейс и, тъй като се задъха, продължи вървешком до къщата. Огледа фасадата, през която не можеше да се проникне. Невъзможно бе да се каже какво става вътре. Моментът на силната тревога беше отминал, но тя все още бе достатъчно голяма, за да го подтикне да прескочи трите стъпала към вратата. Позвъни. Някъде вътре, много далече, Магнус чу ехото от звъна; къщата беше празна.
Той скочи от стълбите и започна да обикаля къщата, като гледаше през прозорците. Това, което виждаше вътре, бе неподвижно, мъртво, приличаше на недокосната гробница. Почука на прозорците на кухнята и продължи да чука, докато стерилният и бял вид го накара да загуби смелост. Стигна до задната страна, където изпробва дръжките на френските прозорци — бяха затворени. Сложи ръце отстрани на очите си и се опита да проникне през мрака на вътрешността, през процепа на недокрай дръпнатите пердета. Масивните, непоклатими мебели като че ли идваха направо от витрината на някой магазин за препарирани животни. Преди да извади кредитната си карта, погледна с крайчеца на окото си към къщата на номер 23 и видя малката съседка на Джулия да го гледа ужасено през един прозорец на първия етаж.