Кабрило откри, че на този етаж са разположени главно канцеларии и съблекални за работниците. Нямаше и следа от Линда, затова той отново тръгна, спускайки се във вътрешността на петролната платформа, но малкото му фенерче не можеше да направи повече от това да хвърля неясна светлина.
Чу се скърцане на триеща се стомана в стомана, което заехтя из металната конструкция, подобно на влак, на който някой е дръпнал внезапната спирачка. Хуан усети как цялата платформа помръдна, но после отново се стабилизира. За няколко секунди кренът се беше увеличил с още няколко градуса.
Времето им изтичаше.
Ерик Стоун гонеше безмилостно „Орегон“. Вместо да седне на капитанския стол в средата на операционния център, той остана на обичайното си място зад щурвала, където получаваше по-добра представа как корабът реагира на вълните и заради това можеше да предприема леки промени, с цел да изстиска от него още скорост.
Някогашният товарен кораб скитник никога не ги беше предавал и сега отново даваше всичко от себе си — пореше вълните като моторница, носът му сечеше чисто водата, а зад кърмата оставаше широк разпенен килватер.
Те изминаха осемдесетте мили до „Херкулес“ за рекордно време, но когато пристигнаха, Ерик разбра на секундата, че са закъснели. Тежкотоварният кораб беше развил такъв крен, че всеки момент можеше да се преобърне. Извисяващата се от палубата петролна платформа се бе наклонила далеч навън и хвърляше дълга сянка, под която водата изглеждаше черна. Той реши, че само огромната й тежест я държи като залепена за палубата.
— Браво, момчето ми — избоботи гласът на Макс от монтираните в тавана високоговорители. Той беше в хеликоптера на път обратно към „Орегон“, за да вземе хората и оборудването, което отдавна беше приготвено.
— Какво да направя? — попита Стоун и тайно изпита облекчение, че няма да носи отговорност за спасителната операция.
— Докарай го точно под платформата и бутай с все сили — каза Хенли на един дъх.
— Какво? — Ерик направо не можеше да повярва на ушите си.
— Чу ме. Прави каквото ти казвам.
Стоун превключи на корабния интерком.
— Палубен екип, закачете всички фендери на разположение по релинга на левия борд.
Не се тревожеше, че ще олющи корабната боя, а да не се изкриви някоя от стоманените плочи на обшивката.
Тъй като се страхуваше, че ако вдигне вълни край „Херкулес“, те могат да го преобърнат и пратят на дъното, Ерик промъкна „Орегон“ по дължината на кораба, сякаш беше плашлив жребец, като през цялото време насочваше носа му така, че релингът да е готов всеки миг да се пъхне под стърчащите от палубата понтони на платформата. Джей-61 се извисяваше над тях, подобна на замък с потъващи в пясъка основи.
— Хеликоптерът кацна — обяви Макс, докато Стоун правеше леки промени в разположението на кораба.
Двата кораба се докоснаха нежно като перца, падащи от небето, а дебелите пневматични фендери допълнително улесниха контакта, поглъщайки и най-леките вибрации. Когато двата плавателни съда бяха притиснати във възможно най-тясна прегръдка, Ерик бавно увеличи тягата на корабните двигателни дюзи на шканеца и ги завъртя на деветдесет градуса.
Резултатът се видя на мига. Обременен от десетките хиляди литри вода, наводнили цистерните откъм десния борд, кренът на „Херкулес“ беше почти двайсет градуса, но малко след като Ерик увеличи тягата, „Орегон“ успя да го изтласка осем градуса по-близо до вертикала. Силите, които участваха, бяха гигантски, но толкова грижливо уравновесени, че и най-малката грешка от страна на Стоун можеше да бутне тежащата двайсет хиляди тона нефтена платформа от палубата на „Херкулес“. Този удар неминуемо щеше да разцепи „Орегон“. Най-лошото беше, че докато не успеят да запушат входните отвърстия на баластните цистерни на тежкотоварния кораб и да ги изпомпат, положените усилия просто щяха да забавят потъването му с малко.
Опасният план на Макс им беше спечелил малко време, но колко — това никой не можеше да каже.
Хеликоптерът едва беше допрял плазове до палубата, когато Хенли, макар гърбът да го болеше, буквално падна от седалката си от бързане да слезе. Джулия Хъксли чакаше с инвалиден стол, а въздушната струя от перките развяваше лекарската й престилка. Макс й беше благодарен за стола, но нямаше намерение да й позволи да го закара в лазарета. Той заключи колелата с крак, за да наблюдава как Майк Троно, Еди Сенг и Франклин Линкълн, мъжете, които планираха и щяха да водят въоръженото превземане на „Херкулес“, товарят екипировката, която щеше да им помогне да проникнат в надстройката на кораба и дай боже, да предотвратят катастрофата. Не можеха просто така да скочат на борда на потъващия тежкотоварен кораб, защото разстоянието между „Орегон“ и него, въпреки че фендерите бяха долепени в борда му, беше твърде голямо.