За да спестят още време, щяха да спуснат Еди върху рулевата рубка с хеликоптерната лебедка. Три минути след като беше кацнал, Гомес Адамс даде газ и отново се издигна, но сега много внимателно, защото пазеше приятеля си, който висеше под фюзелажа на машината.
Той набра височина и прелетя над „Орегон“, а след миг започна да се спуска, наблюдавайки през плексигласа под краката си, за да свали Еди на точното място. След като се убеди, че е над рубката, сръчно го спусна с лебедката. Еди се откачи от нея, махна с ръка и скочи на пасажа, опасващ мостика от единия до другия край.
Адамс спусна хеликоптера на предния понтон, откъдето преди малко се беше наложило да спасява Макс. Майк и Линк хвърлиха оборудването си и скочиха след него, така че Гомес можеше да се вдигне и да кацне на хеликоптерната площадка на нефтената платформа, за да чака появяването на председателя.
Еди се приземи на летящия мостик, претърколи се и веднага скочи на крака. Не си губи времето с ключалката, извади своя 9-милиметров пистолет, с изстрел изби стъклото на вратата и влезе с плонж. Приземи се и отново се претърколи, изправяйки се до навигационната конзола. Тя се простираше почти от край до край на рулевата рубка и беше натъпкана с най-разнообразна електроника. Помещението беше широко най-малко шейсет метра, обзаведено спартански и както бързо откри — не функционираше. Нямаше ток. Всички циферблати и екрани бяха тъмни, щурвалът не работеше, радарът беше изключен. Екипажът не само бе загасил двигателите, но беше изключил и резервното акумулаторно захранване. „Херкулес“ наистина беше призрачен кораб.
— Макс, чуваш ли ме? — обади се той по радиостанцията.
— Слушам — той се намираше на половината път до операционния център.
— Прецакани сме. Основното задвижване не работи, маневрените дюзи — също. Изглежда са изключили и резервното акумулаторно захранване.
— Нищо ли не работи? — попита Макс.
— Не — отговори Сенг, — нали точно това се опитвам да кажа. Това е кораб призрак.
Мина минута, докато Макс обмисляше възможностите им за действие.
— Добре — каза той най-накрая, — ето какво искам да направиш. Долу в машинното отделение има ръчни спирателни кранове за затваряне на входните отвърстия. Трябва да стигнеш до тях. Няма да можем да изпомпаме баластните цистерни, но поне ще предотвратим по-нататъшното потъване.
— Дали ще е достатъчно?
Ерик Стоун ги беше слушал на корабната честота. През няколкото минути, когато беше прилепил „Орегон“ към борда на тежкотоварния кораб, бяха започнали да бутат „Херкулес“ странично по водата, вдигайки вълни. Един от уж неразрушимите фендери вече се беше пукнал от огромния натиск.
— Не знам още колко ще мога да го задържам — добави той.
— Момче, направи всички възможно.
Линк и Майк Троно си падаха по прекия подход. Вместо да си губят времето с електрожени или пресовки взривно вещество, Майк вдигна едно РПГ на рамо и веднага щом Адамс излетя, изстреля граната по вратата, която водеше в надстройката. Взривът изтръгна вратата от пантите и я запрати с трясък далеч надолу по вътрешния коридор. Заедно с Линк се спуснаха по въжето, което Макс беше оставил. Боята около вратата се беше запалила при експлозията, но те бяха подготвени и Линк изгаси пламъците с малкия пожарогасител, който бяха донесли. Металът още беше нажежен, така че се вмъкнаха много внимателно.
И двамата носеха мощни фенерчета с триклетъчни батерии, подходящи за поддулен монтаж на двата 9-милиметрови зигзауера, които бяха взели, ако случайно „Херкулес“ се окажеше не чак толкова изоставен.
Влизането в кораб в такова състояние беше все едно пожарникар да се втурне в горяща муниционна фабрика. Обаче и двамата не се поколебаха и за секунда.