Вътрешността на „Херкулес“ беше в много лошо състояние. Боята се люпеше от стените, балатумът по пода беше скъсан на много места и износен до неузнаваемост. Каютите бяха напълно оголени. От тавана и стените висяха изолационни тръби за кабели, защото с течение на годините много от носещите скоби се бяха изпотрошили. Не изглеждаше толкова зле, колкото маскировката на „Орегон“, но не можеше да има съмнение, че мястото му е в пристанището за скрап, където го бяха изпратили бившите му собственици. Майк и Линк се изкачваха към мостика, когато дочуха по станциите разговора между Еди и Макс. Обърнаха, се като манекени на ревю и поеха обратно по пътя, по който бяха дошли.
Движението на кораба по вода си оставаше тежко, защото баластните цистерни продължаваха да се пълнят. Обаче щом се наклонеше към десния борд, той потъваше по-дълбоко и се изправяше по-трудно, отколкото когато се накланяше на другата страна. С толкова пълни баластни цистерни му беше трудно да запазва равновесие. Колкото и умело Ерик Стоун да управляваше техния кораб, беше неизбежно „Херкулес“ да се обърне.
И сякаш за да влошат нещата още повече, облаците, които Кабрило беше видял на разсъмване, бяха навлезли в района, а освежителният вятър, който задуха, караше вълните да се носят в дълги колони, които се разбиваха странично в корпуса на кораба.
Движейки се по-бързо от тях, Еди Сенг скоро се присъедини към двамата. По лицата на всички се четеше сурова решимост. Животът на Хуан и Линда зависеше от тях и способността им да намерят входните отвърстия и да спрат водата, която пълнеше баластните цистерни с размери на катедрала.
Всеки мореходен плавателен съд е направен по различен начин, но ефикасността, която се изисква от морската архитектура, означава, че има само един начин за достъп до машинното отделение и неговото разположение винаги е плод на логиката. Точно затова мъжете бързо се спуснаха три палуби надолу и стигнаха до врата, на която имаше табела „Машинно отделение“. Около дръжката имаше верига, заключена с катинар. Линк се зае да взриви катинара, защото в толкова тясно пространство да го разбиеш с изстрел означаваше най-вероятно стрелецът да поеме рикошета. Залепи парченце пластичен експлозив с размерите на дъвка за катинара, пъхна в него детонатор и хукна с другите двама мъже надолу по коридора, намирайки укритие зад ъгъла.
Взривната вълна ги удари като порив на ураган, а трясъкът бе оглушителен, макар да си бяха запушили ушите. Във въздуха се носеше острата миризма на химикали. Катинарът и половината от халките на веригата бяха изчезнали. Еди бързо махна останките от нея и точно се готвеше да отвори вратата, когато една по-силна вълна удари „Херкулес“ и той сякаш зарови борда си в океана. В продължение на трийсет дълги секунди остана така, докато огромната нефтена платформа със страховито скърцане започна да се плъзга към водната бездна.
„Орегон“ буташе с все сили, но непоправимото вече беше станало. Платформата се беше преместила достатъчно, за да измести центъра на тежестта на тежкотоварния кораб. Кренът вече беше наистина застрашителен. Вълната беше нанесла смъртоносен удар.
— Това е! — изрева Макс по радиостанцията. — Всички да излизат от там! Хуан, това се отнася и за теб:
Той изчака секунда.
— Председателю, чуваш ли ме? Хуан? Хуан, ако ме чуваш, махай се от платформата. Мамка му, Хуан, отговори! Нямаш време.
Но Кабрило не отговори.
16.
Хуан беше толкова навътре в Джей-61, че стоманата на конструкцията блокира радиостанцията и тя нито приемаше, нито предаваше. Но така или иначе, най-вероятно нямаше да послуша съвета на Макс. Беше стигнал прекалено далеч, за да се провали точно сега.
Вътрешността на платформата беше объркваща като критския лабиринт, с безброй коридори, които се пресичаха, а други се простираха успоредно на тях. Малкото му фенерче не предлагаше голяма помощ, защото проникваше само на метър-два в мрака. Няколко пъти си удря главата и глезените в невидими пречки — сигурно по протезата му бяха останали вдлъбнатини.
Кабрило притежаваше силно развито чувство за пространствена ориентация и разбра, че „Орегон“ е пристигнал и с тласкане малко е изправил тежкотоварния кораб. Също така усети, че вече губи битката да задържи „Херкулес“ на повърхността. Кренът на кораба се беше увеличил в сравнение с преди няколко часа и когато платформата се плъзна около метър по палубата, той разбра, че времето му е изтекло. Въпреки това не се поколеба и не си каза, че е направил достатъчно и вече трябва да излиза.