— Давай, давай — изкрещя Хуан.
Под тях платформата отново изскърца протяжно, когато земното притегляне я придърпа още по-близо до мига, когато щеше да се обърне. Релингът на „Херкулес“ беше под вода, а под горния край на платформата започна да се вижда отвор, докато центърът на тежестта й бавно се изместваше.
В операционния център Ерик Стоун завъртя движителите и даде рязко газ, карайки двигателите да заработят в червената зона на оборотите в отчаян опит да измъкне кораба изпод стоманената лавина, понесла се срещу тях. На борда на обръщащия се тежкотоварен кораб Еди, Линк и Майк нямаха друг избор, освен да се вкопчат във всичко здраво, което можеха да намерят, затова се държаха с всички сили за релинга в издигащия се във въздуха край на съда.
Кабрило безцеремонно блъсна двете жени в хеликоптера, който Адамс вече бе започнал да издига, и скочи след тях. В този миг под тях платформата се плъзна от палубата. Напрежението се оказа повече за тънката сондажна кула и тя се откъсна. Решетестата й конструкция заприлича на огъната играчка от конструктор.
Опашката на хеликоптера се издигна и за миг се оказа едва на няколко сантиметра от решетката на площадката, докато тримата пътници гледаха ококорено разрушението, от което току-що се бяха измъкнали. Платформата се стовари във водата на метри от флагщока на кърмата на „Орегон“, вдигайки огромна вълна, която повдигна кораба като играчка за вана и едва не потопи носа му в бушуващите води. Ерик умело го насочи по вълната и като сърфист се спусна по лицето й, както правят по северното крайбрежие на Оаху в Хавай.
Платформата с изместен към върха център на тежестта се обърна, щом рухна във водата, а пълните с въздух понтони щръкнаха към небесата. След това весело започна да се люшка по повърхността на още бесуващата вода. Освободен от толкова инертна маса, „Херкулес“ се изправи почти вертикално, преди водата в баластните му цистерни да се плисне и да го наклони смъртоносно. Тримата мъже, вкопчени в релинга, бяха разтърсени зверски, но успяха да се задържат по местата си.
Когато се пуснаха, полетяха по гръб през палубата, убивайки скоростта с токовете на ботушите и ръцете в ръкавици, които притискаха в металните плочи. Стигнаха до долния релинг и просто се оттласнаха и заплуваха. Адамс зависна над тях, за да послужи като ориентир за спасителния екип, който излетя с моторницата от хангара в шканеца на „Орегон“.
НМТК стигна до тях секунди преди „Херкулес“ да отстъпи пред неизбежното и да се преобърне неохотно настрана. Обраслото му с ракообразни дъно заблестя на слънцето за пръв път през дългата кариера на съда. Въздухът от вътрешността започна да излиза със зловещо съскане от илюминаторите и вентилационните шахти, сякаш старият кораб проклинаше нерадостната си съдба.
Тогава Кабрило изведнъж се сети, че това не е краят на историята, а по-скоро началото, и всичките му весели мисли се разпръснаха.
— Гомес, върни ни на кораба колкото може по-бързо.
Мак Ди Лоулес ги беше предал още от първата вечер в Пакистан. Сега Хуан трябваше да научи защо.
Веднага след като кацнаха и НМТК бе прибрана в хангара, той нареди „Орегон“ да се отдалечи от платформата и да простреля понтоните под водната линия с 20-милиметровата картечница „Гатлинг“. Тук дълбочината не беше особено подходяща — изглежда все пак бяха принудили екипажа на „Херкулес“ да бърза, но така или иначе се намираха над склона на падината и ако имаха късмет, платформата щеше се да се търкулне надолу по него и да падне в смазващата всичко дълбочина на пропастта.
Хуан не искаше да оставя следи, че този саботаж не се е развил, както е бил заплануван. Тежкотоварният кораб нямаше да изкара повече от десет минути на повърхността, а след като направят на решето понтоните на Джей-61, тя неизбежно щеше да последва кораба на дъното.
Най-напред Кабрило се отправи към каютата си, тъй като заради търсенето на Линда беше омазан с лепкав суров петрол, а двете жени бяха отведени в лазарета за преглед. Колкото и да копнееше да си вземе душ, той просто свали дрехите и вместо в коша за пране, ги хвърли в този за боклук. След това облече тъмносин гащеризон и чисти ботуши.
Седем минути след като Адамс ги върна невредими на кораба, той вече беше в лазарета.
Макс го чакаше там, но по лицето му на булдог беше изписана загриженост.
— Първо, радвам се, че си добре. Второ, какво става по дяволите?