— Това ще се опитаме да разберем — отговори Хуан и го поведе през вратата.
— Надявам се, ще обясниш и на мен — обади се раздразнено Хъкс. — Защо пациентът ми е под стража?
— Как са Солей и Линда?
— Добре. Солей е малко раздрусана от преживяното, но докато са започнали да местят платформата, са се грижили за нея. Хуан, какво се е случило?
— Кроасар е бил измамен точно като нас и от същия човек.
— Мак Ди?
— Не, но хайде да идем да си поговорим с него.
Хуан видя, че пазачът беше взел допълнителни мерки за безопасност, заключвайки китките на Мак Ди за рамката на леглото. Кабрило го освободи с жест, а следващите секунди прекара в оглеждане на новия член от екипа, който се беше превърнал в затворник.
След малко заговори:
— Ще ти разкажа една история. Искам там, където сбъркам, да ме поправяш. Ако остана доволен от отговорите ти, лично ще те развържа. Съгласен?
Мак Ди кимна.
— В един момент по време на новата ти работа за „Фортран“ в Афганистан си се сприятелил с местен човек, вероятно по-млад от теб.
— Казваше се Аташ.
— Ти си му разказал всичко за дъщеря си у дома в Ню Орлиънс, без да предположиш, че малкият е бил част от терористична клетка и че информацията, която си му дал, ще бъде използвана срещу теб.
Лоулес се изчерви от срам.
— Когато са били готови, клетката е изпратила хора в САЩ, за да я отвлекат. Някак си са ти представили доказателства, че е отвлечена, и са ти казали, че ако не правиш точно каквото искат, ще я убият. Нямал си избор. Организирали са фалшиво отвличане, за да те прехвърлят през границата в Пакистан, където малко са те посмачкали, за да изглежда похищението по-истинско. Същата вечер те разходиха из селото, което наблюдавахме, подмамвайки ни да освободим, освен малкия Сетиаван и теб. Все си мислех, че бягството от селото беше твърде лесно — продължи Кабрило. — Без да смятаме засадата по-късно на пътя. Това е била друга група, която не е имала представа какво се разиграва. Обаче селяните са имали нареждане да ни оставят да се измъкнем без особени трудности.
— Чакай малко — намеси се Макс, — много добре помня, че откриха огън по автобуса.
— О, я остави. Обстрелваха ни неколцина пишман джихадисти, но или не улучваха целта, или стреляха по покрива, да не би да убият някого. Всичко беше театър, за да ни убедят, че сме осъществили най-великото бягство в историята. С една дума, много шум за нищо. По-късно, когато се измъкнахме от контролния пост, един безпилотник изстреля ракета по нас. Аз не я видях, но Мак Ди я зърна и реагира като олимпийски шампион. Той ни спаси живота. Беше внушително постижение за човек, за когото се предполага, че е пребит почти до смърт от талибаните и е прекарал няколко дена в багажник на кола. Ако това беше истина, ти никога нямаше да можеш да се втурнеш така. Повечето от раните ти бяха имитация.
Лоулес не направи опит да отрича.
— Още не разбирам — настоя Хенли. — Откъде са могли да знаят, че ще бъдем там, за да спасим детето?
— Още ли не разбираш? Това дете не е имало нужда от спасяване, защото лично баща му го е пратил в Пакистан, за да ни подмами да идем в селото.
— Май съм бавноразвиващ се или нещо подобно. Защо му е да ни подмамва да идем в селото?
— Цялата история е била организирана, за да приберем Мак Ди между нас. Гунаван Бахар е мозъкът зад всичко, което преживяхме и изстрадахме през тези няколко седмици. Искал е да вкара шпионин в „Орегон“, затова ни е наел да „спасим“ сина му от талибаните. Същевременно ни пробута човек, животът на чиято дъщеря е в ръцете му. А нас ни наема да я спасим.
— Брилянтна измама. Щом Смит ни прекара в Мианмар, всички наши подозрения се насочиха срещу Кроасар. Никой не си помисли, че може да има и друго обяснение или че Кроасар не е господар на своите действия, също както Мак Ди.
Това последно изявление не беше напълно вярно. След времето, прекарано в „Инсейн“, Кабрило непрекъснато беше измъчван от глождещи съмнения, че нещо не е наред. Не знаеше какво, но усещаше, че част от информацията, която беше получил, не е вярна. Разбира се, това беше инстинкт, но през годините се бе научил да му се доверява. Затова щом видя Солей на платформата, разбра какво му беше убягвало толкова време.
— Причината истината да излезе наяве — продължи Хуан — беше изборът на момента за потапяне на нефтената платформа. От Лоулес Бахар е знаел, че сме избягали от затвора „Инсейн“, освен това е разполагал с местоположението на Линда заради чипа за проследяване. Заради това изтегля напред с няколко дни или седмици планираното потапяне на Джей-61. Причината да го направи е тазсутрешното качване на Мак Ди на мостика. Той знаеше, че плаваме под пълна пара, но не е имал представа за скоростта, която „Орегон“ може да развие. Веднага щом ме е оставил на мостика, се е свързал със своя водещ Смит. Казал му е, че не сме на дни, а на часове от тях. „Херкулес“ още не бил стигнал над падината Палаван, но вече не са разполагали с време. Веднага са отворили крановете на входните отвърстия на баластните цистерни и са скочили в спасителните лодки. Целта била не само да убият Линда и Солей, но и да скрият факта, че на платформата се е намирала най-голямата сбирка от свързани помежду си компютри извън правителствените лаборатории. Точен ли съм?