Последния въпрос Хуан зададе на Мак Ди. В този момент силен режещ звук направи разговора невъзможен. Беше трясъкът на една от корабните „Гатлинг“, с която пробиваха дупки в огромните понтони на платформата. Стрелбата продължи почти цяла минута, така че когато картечницата беше прибрана в кораба, а редутът, който служеше и за маскировка, се плъзна обратно на място, три хиляди дупки с големината на юмрук бяха нашарили понтоните под водната линия. До час Джей-61 щеше да потъне.
— Е, какво ще кажеш? — попита Хуан отново Лоулес, когато стана ясно, че Марк Мърфи си е свършил работата.
— Съвсем точно. Право в десетката.
— Сега разбирам — зарадва се Макс. — Кроасар е бил под контрол, защото Бахар е отвлякъл и неговата дъщеря. Значи всички тези глупости за заминаването за Бирма са били измама. Може да са опитали да стигнат сами до храма, но са се провалили. Затова е използвал Кроасар да ни наеме, защото отнякъде е знаел, че ще се справим.
Кабрило кимна.
— А с двама шпиони в екипа, Смит и Лоулес, той е разполагал редовно с новини за нашия напредък.
— Всичко ми се струва толкова усложнено. Защо да си прави труда да насилва Мак Ди да участва? Защо са тези напъни? Бахар можеше просто да ни наеме да идем в Мианмар.
— Нямаше да се получи — поклати Хуан глава. — Липса на мотивация. Никога нямаше да се съгласим да ограбваме гробници. Имал е нужда от типа мисия, която е бил сигурен, че няма да откажем. Вече се беше убедил в нашите милозливи сърца, щом става дума за непокорни деца. След сделката да спасим неговия син просто е използвал същия номер отново. Само че сега за стръв послужи дъщерята на Ролан Кроасар. После, когато е получил онова, което беше в чантата, се е обадил на своите другари в правителството, за да ни елиминират.
— А защо не е работил с правителството от самото начало? — запита се Макс гласно.
— Нямам представа, но сигурно е имало някаква причина. Иначе изобщо не би си губил времето с нас. Моето предположение е, че включването на военните е в резултат на сделка, сключена в последния момент. Мак Ди, а ти какво мислиш?
— Нямам представа. Просто ми заповядваха и аз изпълнявах.
— Значи не знаеш какво е имало в чантата, която свалих от тялото в реката?
— Не и преди да попиташ, не знаех и името на типа, който даваше заповеди на Смит. Знаех, че Смит не взима решенията сам, но не знаех кой стои зад него.
— И друга тайна, която се разкри — обърна се Макс към Кабрило, — е нападението срещу хотела.
— Какво? Нима не става дума за случайност?
— Вече стана ясно, Бахар ни е смятал за такава заплаха, че е искал непременно да проникне в екипа, но се е опитал да се отърве от нас още в началото, като ни взриви в сингапурския хотел.
Хуан обмисли това, но после поклати глава.
— Не мисля така. Както вече казах, защо не е накарал Смит, щом влезем в апартамента, просто да ни гръмне?
По лицето на Хенли се плъзна хитра усмивка.
— Защото е знаел, че останалите от Корпорацията ще обърнат земята, за да намерят убиеца. Загинем ли обаче при самоубийствено нападение, кого да търсят?
Кабрило реши, че може би неговият стар приятел е попаднал на следа, но все пак у него остана известно съмнение. В момента обаче миналото нямаше значение.
— Засега трябва да се съсредоточим върху Бахар. Трябва да разберем какво е планирал. Става дума за нещо, за което според него сме заплаха. Освен това е свързано с онова, което задигнаха от храма.
— Трябва да е нещо характерно — язвително подхвърли Макс.
— Ами моето малко момиченце? — попита Мак Ди, опитвайки се да запази колкото може достойнството си. — Сега, когато този Смит и онзи тип Бахар знаят, че сме научили за тях, ще я убият. Позволиха ми да говоря с нея по скайпа. Типовете, които я пазят, носят жилетки с експлозиви. Ще взривят горкото ми детенце.