Кабрило се зае да проучва останките от уреда, оглеждайки местата, където се свързваха оси и зъбни колела, и реши, че е бил голяма помпа. Определи, че някога е имала мехове, вероятно кожени, образуващи вакуумната камера. За своето време е била модерна и като се съди по размерите — много мощна.
Това повдигаше въпроса за нейното предназначение. Дори да беше голяма, не би могла да намали дълбочината на реката дори по време на сухия сезон. Трябва да са я използвали за нещо друго.
Той отиде в дясната част от платформата, стъпвайки внимателно, в случай че зидарията е неустойчива, и надникна през ръба. Единственото, което се виждаше, беше струята разпенена до бяло вода, все едно, че се спуска по язовирна стена. В този момент забеляза, че точно под него има вход на пещера, която изглежда продължаваше в скалата под храмовия комплекс над нея. Вътре е можело да се влиза през сградата на водното колело, преди да рухне.
— Обзалагам се, че са издигнали храма тук заради пещерата — промърмори Хуан на себе си. Сигурно имаше някакво религиозно значение. Познанията му за будистката вяра бяха ограничени, но той знаеше, че някои пещери и подземни кухини са смятани за свещени.
Без подходяща алпинистка екипировка и повече въжета, отколкото екипът носеше, входът на пещерата беше извън техния обсег. Обаче Кабрило си зададе въпроса дали Солей не се е опитала. Дали затова не я намериха при момчето? А може би при опита да се изкатери до пещерата тя се е подхлъзнала и течението я е отнесло?
— Ей, Хуан, ела за малко! — махна му с ръка Линда. Тя и Смит се бяха вторачили надолу към реката малко над мястото, където във водата се издигаше водното колело. — Виждаш ли нещо там долу, оплетено в колелото?
Хуан протегна врат над ръба на платформата. Беше трудно да се различат подробностите — бързеите караха реката да се пени от бряг до бряг, обаче се виждаше нещо вплетено в конструкцията откъм горната част на течението. В първия момент реши, че са някакви клонаци, довлечени от водата. Металната рамка на колелото беше капан за подобни плавеи. Обаче после сметна две и две. Когато го направи, очите му фокусираха гледката. Беше труп, закачен за рамката на колелото.
— Господи! Това е тя!
Той бързо свали чантата с оборудването и извади шестметровото навито въже, което беше взел. Докато го връзваше за задната част на бойната си сбруя, Линда уви другия край около каменните основи на древната помпа. Металът беше прекалено ронлив, за да му се довери.
— Не е ли по-добре Мак Ди да е на моето място? — попита Линда.
Вярно беше, че Лоулес разполагаше с по-голяма физическа сила от нея, но Кабрило не искаше да го спускат двама души, които едва познава. Той поклати глава.
— Двамата с Джон можете да ме удържите.
Той пристъпи към края на платформата точно над мястото, където тялото на Солей беше заплетено във водното колело. Искаше му се да свали ботуша от истинския си крак, за да го запази сух, но металът и скалите бяха остри като ножове.
— Готови ли сте?
— Да — отговориха двамата едновременно.
Кабрило легна по корем и се прехвърли през ръба в пропастта. Линда и Смит поеха тежестта му и започнаха бавно да го спускат. Капките вода от реката, които го пръскаха, бяха леденостудени. Хуан се завъртя малко на другата страна, когато въжето се зави, после се стабилизира. Двамата горе отпуснаха още малко въжето и с върховете на пръстите си той достигна горния край на водното колело. Когато отпуснаха още малко, краката му намериха опора върху старата конструкция и въжето увисна.
Сега, когато се бе приближил, можа да види, че тялото е слабо, но лежеше с лицето надолу, така че не можеше да установи формално неговата самоличност. Той клекна и протегна ръка в ледената вода. Течението едва не го повали от металния прът, където беше кацнал. Хуан възстанови равновесието си и протегна отново ръка. Стисна яката на ризата и задърпа с все сила.
В първите секунди тялото не помръдна. Беше прекалено оплетено, а реката твърде силна. Той смени позата си, за да му е по-удобно, и опита отново. Този път почувства, че тялото помръдва. То се завъртя около подпорите, които го бяха задържали, след като беше паднало във водата, и за частица от секундата едва не повлече Кабрило със себе си. Той успя да се задържи, но течението беше мощно. Напрегна сили, за да издърпа трупа на колелото. Мокрите дрехи се изплъзваха от хватката му, а ръката му постепенно ставаше безчувствена. Тогава видя, че през рамото на трупа виси чанта. Скоро яката се изплъзна от пръстите му, но той успя да хване презрамката. Когато това се случи, тялото се освободи от чантата и изчезна надолу по реката. Всичко се случи толкова бързо, че Кабрило не можа да направи нищо. За един миг беше успял да го хване, а в следващия вече го нямаше.