Той смени изпразнения пълнител с нов, пусна дълъг откос на автоматичен огън и излетя от укритието си зад скалата. На гърба му сякаш бе нарисувана огромна мишена, усещаше краката си като пълни с олово. Струваше му се по-трудно да тича, отколкото когато бяха нагазили в мочурището веднага щом слязоха от лодката. Щом единият му крак стъпи на моста, прехвърли автомата през рамо. Той се люшкаше и подскачаше така, сякаш някой беше пуснал електрически ток по него. Отпред Мак Ди се опитваше да мести краката си колкото може по-бързо, докато в другия край Смит вече излизаше на твърда земя. Подобно на Линда и той намери укритие зад каменната колона и откри огън.
Куршумите свиреха около Хуан, докато той се опитваше едновременно да пази равновесие и да тича. Не си спомняше дебелата плетка на главното въже толкова тънка. На трийсет метра под него водата се пенеше яростно. Очаквайки всяка минута куршум в гърба, той не спираше да тича, а през цялото време въжето се люлееше като стар разтегнат хамак.
С поглед, вперен в краката, беше чисто чудо, че вдигна очи точно навреме. Малко пред Мак Ди няколко куршума се забиха в главното въже — без съмнение бяха изстреляни от бирмански войници. То се разпадна на два парцаливи края със стърчащи от тях сплетени нишки коноп. В мига, в който краищата се разделиха, тежестта им беше поета от помощните въжета.
— Долу! — кресна Кабрило, надвиквайки шума на престрелката, и се хвърли върху треперещото главно въже. Мак Ди падна по корем, впивайки ръце и крака в дебелото колкото крак въже.
Дори когато мостът е бил опънат за пръв път, никога не се е предвиждало помощните въжета да носят тежестта на главното. Те издържаха само няколкото секунди, които бяха нужни на Кабрило да се завърти и да застане с лице срещу храма. Имаше на разположение частица от секундата, за да схване, че двама войници в камуфлажни униформи и преметнати през рамо ниско на коремите калашници, също бяха поели по моста.
Първо се скъса едното помощно въже, карайки целият мост да се завърти в обръщащо стомаха движение. Второто се скъса само миг по-късно и изведнъж Кабрило започна да пада свободно. Беше се вкопчил във въжето, докато то описваше дъга обратно към будисткото убежище с все по-нарастваща скорост. Вятърът свиреше край ушите му, докато светът се накланяше и въртеше. Двамата бирмански войници не бяха предвидили случващото се. С писъци един отхвръкна от дъгата на конопеното въже и размахвайки ръце и крака, се размаза на скалите отдолу. Водата отми тъмночервените петна, които беше оставил по камъните, и отнесе останките му надолу. Вторият войник успя да се вкопчи в помощните въжета, когато те увиснаха като спукани балони.
Хуан възстанови донякъде равновесието си и стисна още по здраво въжето, готвейки се за удара, защото знаеше, че ако го изпусне, е свършено с него. Стовари се върху твърдия камък и изпита усещането, че се е блъснал в автобус. Почувства как ключицата му се строши като клонка и усети как цялата му лява страна за части от секундата стана безчувствена. Малко след това мозъкът заработи наново и той усети болката да го захапва от краката до главата. Кръв капеше от драскотина на слепоочието и му бяха нужни всички сили, за да не се откаже и да приключи с всичко.
Войникът, който беше успял да се вкопчи в помощното въже, нададе предупредителен вик и започна да пада, превъртайки се във въздуха, докато минаваше покрай скалата. Хуан не можеше да направи нищо. Мъжът го закачи странично и го смъкна малко надолу по въжето, но това беше всичко. След това изчезна. Кабрило погледна надолу и видя, че онзи пада покрай Мак Ди, който не беше ранен, макар да се беше стоварил по-надълбоко и да се бе ударил по-силно. Войникът плесна във водата и изчезна. Хуан не го видя повече на повърхността.
Беше в капан. Със строшената ключица нямаше как да се изкачи по въжето. Знаеше и че няма как да оцелее, ако падне в реката. Беше си мислил, че той и Мак Ди могат някак си да се залюлеят с въжето и да се приземят върху площадката на водното колело, но и това нямаше да се получи.
Кабрило погледна нагоре, очаквайки всеки момент да види победоносните лица на прицелващи се в него войници. Вече не се чуваше и стрелба от страната на пролома, където беше Линда, затова предположи, че когато въжето се е скъсало, тя и Смит са се оттеглили по най-бързия начин. Войниците можеха да бъдат прехвърлени с хеликоптера от другата страна само за минути. Така че нямаше смисъл да се бавят в ситуация, над която не можеха да имат контрол.