Също както направи с автомата, Линда свали каишката на кобура и като използва само палеца и показалеца, издърпа любимия си „Глок 19“. В момента, когато пръстите й се разтвориха, тя приведе глава и се завъртя, стрелвайки ръка назад, за да блокира пистолета на Смит и да го избута нагоре във въздуха. Направи го, защото знаеше, че вниманието му ще бъде съсредоточено върху оръжието. След това мушна напред със стегнати пръсти и улучи мъжа в гърлото точно над мястото, където се събираха ключиците. После му нанесе страничен удар в слепоочието. Ударът не беше от най-добрите й постижения, защото бяха твърде близо един до друг, но в комплект със стеснените дихателни пътища замая бившия легионер.
Линда скочи на крака и се извъртя, за да го ритне в главата. Обаче бърз като пепелянка, той хвана крака й във въздуха и го извъртя, така че не й остана нищо друго, освен да падне на земята. Смит се стовари върху нея, изкарвайки й въздуха с колене, а тежестта му й пречеше да си поеме дъх. После стовари пистолета върху тила й.
— Опитай още нещо подобно и си мъртва! Разбра ли?
Когато Линда не отговори, той повтори въпроса и натисна още по силно цевта в главата й.
— Да — успя да изхъхри тя.
Смит беше подготвил от по-рано парче кабел в джоба си. Хвана ръцете на Линда и ги издърпа назад. С една ръка прекара кабела под китките й и зави краищата му един за друг. Второ парче завърза китките й за усилената тока на камуфлажните й панталони. Само за секунди Линда Рос се оказа овързана като коледна гъска. Едва тогава той я освободи от своята тежест. Тя се разкашля силно, когато дробовете й започнаха отново да работят. Лицето й беше зачервено, а очите й горяха от ярост.
— Защо правиш това? — попита на пресекулки.
Той не й обърна внимание, а извади сателитния си телефон и го включи.
— Ей, да не си оглушал, а?
Смит свали бейзболната й шапка и я натъпка в устата й вместо тапа. Заради гъстия балдахин от листа и клони над главите им не можеше да хване сигнал. Той сграбчи жената и я задърпа към полянка на около петдесетина метра от тях. Блъсна я на тревата и седна до нея. Тогава забеляза, че сутринта е получил електронно писмо:
„Приятелю, промяна в плановете. Както знаеш, моето намерение винаги е било да използвам официални канали за нашето издирване. Включването на Корпорацията беше рисковано. Най-сетне моите преговори се увенчаха с успех. Сключих скъпо споразумение с едно длъжностно лице в Мианмар да изпрати отделение войници в манастира. Те знаят кой си. Заедно ще успеете да унищожите екипа на Корпорацията и да завършите успешно мисията“.
Смит се почеса по небръснатата брадичка. Това променяше всичко и обясняваше как хеликоптерът успя да се появи в точното време. Също така означаваше, че първият екип, изпратен в джунглата, най-вероятно е бил нападнат от наркотърговци, а не от армията. Просто не са имали късмет.
Започна да набира текста на писмо:
„Ще ми се да бях прочел имейла ти по-рано. Последния час прекарах в бягане от патрула. Между другото, нещата са у мен. Кабрило и един друг са пленени. Жената е с мен. Вързана и със запушена уста. Какви са инструкциите?“
Мина цяла минута, преди отговорът да се изпише на екрана:
„Знаех, че можеш да го направиш! И трима членове на Корпорацията са попаднали в плен. Интересно. Изглежда Оракула им е приписал много повече, отколкото заслужават. Май вече не представляват опасност. А другият екип, който изпратих? Някаква представа?“
Смит отговори:
„Базел е бил застрелян. Най-вероятно от наркотрафиканти. Мунир се е удавил. Носеше ги в чанта. Бяха под подиума, точно както пишеше във фолиото на Рустикело, което задигнах в Англия. Намирам се на около час път от армейската част. Как да се свържа с тях?“
Този път отговорът не се забави толкова.
„Ще им съобщя, че се връщаш в манастира. Те ще мируват. Можеш да се върнеш с хеликоптера в Янгон. Там чака самолет“.
Беше по-добре, отколкото да върви пеша. В космическата схема това беше компенсация, че е участвал в престрелка, в която не е бил мишена. Той набра друго съобщение и натисна „изпрати“.
„Какво да правя с жената?“
„Привлекателна ли е?“
Смит погледна към Линда и я прецени така, както месарят оценява парче месо.
„Да“.
„Доведи я. В случай че Оракула не е сбъркал толкова много в преценката си, както ние мислим, тя ще бъде добра разменна монета. Ако не ни потрябва, винаги можем да я продадем. Добра работа и доскоро, приятелю“.