— Мамка му! — извика Еди.
Пред тях в една горичка мангрови дървета беше прокопан къс канал, така че рибарските лодки да имат пристан извън речното корито. Около него се издигаха множество големи сгради, които някога са били консервна фабрика.
Сега те представляваха покрити с ръжда руини с паднал покрив, а пристанът, построен по протежение на дългия около стотина метра канал, беше почти напълно изгнил. „Либърти“ беше напъхана наполовина под пристана. Обичайното оранжево на палубата й сега беше боядисано в матовочерно.
Онова, което бе разтревожило Сенг, се оказа патрулен катер на военноморския флот, който се полюшваше на десетина метра от лодката им. На носа стоеше, моряк, насочил .30-калиброва картечница към нея, а една патрулка беше спряла на паркинга на някогашната фабрика и две ченгета вървяха към лодката с извадени оръжия.
Еди мина край входа на консервната фабрика и зави в съседния вход, който се оказа, че води към друг зарязан склад. Възрастна жена в мърлява рокля готвеше на открит огън и не си направи труда да вдигне глава, за да ги погледне.
— Какво ще правим? — попита Еди.
Кабрило се замисли над положението. Полицаите скоро щяха да разберат, че на лодката няма никого и след като нямаше как да включат двигателя, щяха да я вържат и петнайсетметровият военен катер щеше да я вземе на буксир. Трябваше да действат бързо. Хуан развърза останалата му висока обувка и свали чорапа си.
— Уха — възкликна Джулия, когато усети миризмата.
— Бъди доволна, че не си срещу вятъра — закачи я той. — Еди, ти ще носиш Мак Ди. Със счупената си ключица не мога да го нося и да тичам.
Макар Еди да не беше особено едър, заниманията му от малък с бойни изкуства му бяха дарили огромна сила.
— Джулия, ти ще вървиш с Еди. Качете се на лодката и колкото може по-бързо запалете двигателя. Ще се срещнем в края на канала. О, щях да забравя — трябва ми запалка.
Еди му подаде зипото, което носеше за всеки случай.
— Какво смяташ да правиш?
— Голяма диверсия.
Хуан слезе от тук-тука и отви капачката на резервоара. Беше три четвърти пълен. Напъха чорапа в гърловината и скоро тъканта се напои с бензин.
Този път с Хуан на кормилото те минаха бавно покрай консервната фабрика и щом изгубиха от поглед патрулката, когато се скриха зад горичката от мангрови дървета, той спря, за да могат останалите да слязат. Изражението на Еди не се измени, когато вдигна тежкото тяло на Мак Ди Лоулес на рамо.
— Ще ви дам десет минути, за да се приближите колкото може повече. По това време ченгетата ще са прибрали пистолетите, а морячето зад картечницата ще се е успокоило.
Сред екипите на Корпорацията се смяташе за лош късмет да пожелаеш някому късмет, затова се разделиха без повече приказки. Джулия и Еди навлязоха между мангровите дървета и закрачиха, разплисквайки високата до коленете вода.
Хуан нямаше часовник, но вътрешният му усет за време работеше с точността на хронометър. Даде им точно пет минути, преди да ритне стартера. Двигателят отказа да запали. Скочи на него още два пъти, но нищо не се получи.
— Хайде, боклук такъв! — ритна той още веднъж. Всеки ритник с крака караше строшените половини на ключицата му да се трият.
Уплаши се да не задави двигателя, така че му даде няколко минути, преди да опита отново. Получи същия резултат. В представите му военноморският патрул вече връзваше две въжета на носа на „Либърти“, а ченгетата се връщаха към патрулката си.
— Хайде, малко съкровище, сладко тук-тук, помогни на чичо си Хуан и ти обещавам да се държа добре с теб.
Триколката сякаш знаеше каква съдба я очаква и не искаше да загине.
Накрая, при десетото ритане, двигателят се събуди за живот. Хуан нежно погали резервоара.
— Добро момиче.
Без крак, с който да включи на скорост, трябваше да се наведе и да го направи с ръка, като същевременно пусне съединителя. Моторът за малко да угасне, но Хуан успя да подаде навреме газ. Когато оборотите се стабилизираха, повтори същата операция, за да включи на втора. После мина на трета и зави във входа към консервната фабрика. Ченгетата стояха на пристана, а катерът се приближаваше на заден ход към „Либърти“.
Бяха толкова задълбочени в задачата си да вземат пленената лодка на буксир, че никой не обърна внимание на високия вой от мотора на тук-тук, която влизаше в двора. Хуан се озова до патрулката, чиято единична сигнална лампа още просветваше, преди някой от полицаите да се обърне и да види какво става. Слезе, запали чорапа и запълзя колкото може по-бързо в командоски стил, за да се отдалечи.