Писа на капитана шестица за усилието, защото дори когато стана ясно, че нямат шанс да хванат лодката на подводни криле, той държеше двата си извънбордови двигателя на максимални обороти, докато не пресече килватера на „Либърти“ на сто метра от кърмата й, както Хуан бе изчислил. Преследва ги в продължение на почти цяла миля, но когато видя, че разстоянието се увеличава с всяка секунда, най-сетне се призна за победен и дръпна дроселите назад, а катерът заби нос във вълните. Хуан му помаха, сякаш искаше да му благодари за опита.
С наближаването на океана реката се разширяваше все повече, докато бреговете й не се превърнаха в далечни замъглени очертания на джунгла. Водата стана кална, защото сблъсъкът между течението и океанските вълни разбъркваше утайката на дъното. Движението оредя, сега само от време на време срещаха някой контейнеровоз или рибарска платноходка. Хуан знаеше, че би било по-разумно да върне дроселите и да се държи така, както всеки плавателен съд наоколо, но не беше забравил, че военният флот бе изпратил самолети и кораби, които търсеха „Орегон“, така че колкото по-скоро осъществят срещата, толкова по-бързо можеха да се отдалечат на безопасно разстояние отвъд хоризонта.
Джулия се върна с резервната радиостанция, защото тази на Еди беше подгизнала. Хуан се свърза с кораба на предварително настроената честота.
— Разбиван, разбивач, обажда се гуменото пате, край.
— Гумено пате, ще получиш една голяяяма риба.
— Макс, радвам се да те чуя. Почти стигнахме устието на река Янгон. Какви са координатите ви?
Хенли прочете джипиес показанията, които Еди записа и после въведе в навигационния компютър на „Либърти“. Беше твърде невероятно някой да разгадае камионджийския сленг, който двамата използваха, за да се разберат.
— Ще бъдем при вас след около двайсет минути — каза Хуан, след като прочете на екрана преценката на навигационния компютър.
— Това е прекрасно, защото след около двайсет и пет около нас ще се появи един от бирманските ракетни крайцери клас „Хейнан“, които Китай им продаде. Разполага с маса оръдия и противокорабни ракети. През последния час пъдим хеликоптери. Досега не сме свалили никой от тях, защото не стрелят по нас, но скоро нещата сигурно ще се сговнят.
— Разбрано, приятелю. Идват и полицаи. По-добре ще бъде да се качим през хангара за лодки и да зарежем „Либърти“.
— Това ми звучи като план, стига, разбира се, да не се случи нещо и да се наложи да се спасяваме. Тогава ще имаме една спасителна лодка по-малко.
— Не го мисли — успокои го Хуан с типичното си перчене. — Освен това съобщи в лазарета, че имаме човек с травма на главата. Да чакат с количка. В затвора измъчваха Мак Ди.
Побутна дроселите напред, за да провери дали не може да измъкне още някой възел от двигателите на „Либърти“, но те вече даваха всичко от себе си. Въздухът изгуби голяма част от своята влажност и стана по-свеж, когато преминаха от реката в океана. Морето беше спокойно и Хуан можеше да продължи да кара лодката на водните крила.
Следващите петнайсет минути минаха без произшествия, но после Хуан забеляза нещо в далечината — точка, която се рееше точно над хоризонта. Скоро порасна до хеликоптер Ми-8, който се носеше към тях с пълна мощ. Голямата машина летеше на по-малко от сто и петдесет метра над водата и когато прелетя над тях, ревът на турбините и силният плясък на перките на винта ги оглушиха като близка гръмотевица.
Вероятно пилотът се беше зарадвал на положителното разпознаване, защото когато машината направи завой, страничната врата се плъзна назад и в отвора се появиха двама войници с АК-47, готови за стрелба. Дулата им забълваха огън и от небето се посипа олово. Заради скоростта на преследването мерникът им беше неточен, но количеството куршуми, с които засипваха спасителната лодка, беше направо смайващо. По небронирания покрив на „Либърти“ зейнаха дупки, а парчета плексиглас долетяха чак до откритата рулева рубка, където стояха Еди и Хуан. Сенг пусна контролиран откос по хеликоптера и успя да улучи. Пръски кръв изцапаха отвътре стъклото пред помощник-пилота.
Хуан лъкатушеше с лодката насам-натам, жертвайки малко от скоростта, за да не останат под обстрел.
— Давам кралство за една ракета „Стингър“! — извика Еди.
Кабрило мрачно се усмихна.
— Гумено пате, на радара виждаме хеликоптер на вашите координати — чу се гласът на Макс по радиостанцията.