— Той е точно над нас. Можете ли да направите нещо?
— Изчакайте две минути.
— Разбрано.
Щом войниците презаредиха, хеликоптерът се наклони за второ нападение. Хуан зави рязко надясно, запращайки лодката като камък срещу вълните, които едва не откъснаха подводните й криле. Бързата му маневра я закара точно под хеликоптера и така лиши стрелците от мишената им. Кабрило следваше точно всяка маневра на пилота, докато той се опитваше да ги изкара от мъртвата точка. Еди вдигна автомата на рамо и пусна един откос право нагоре, обсипвайки долната част на фюзелажа с десетина точни изстрела.
Този път хеликоптерът се принуди да отстъпи. Машината зависна на около шейсет метра височина и на повече от хиляда от десния борд на „Либърти“. Пилотът поддържаше тяхната скорост, но не показваше желание да ги напада. Изглежда последната атака му беше излязла скъпо.
Тогава над хоризонта се появи неясна черта, която пореше въздуха като светкавица. Това беше откос от 20-милиметровата картечница „Гатлинг“ на „Орегон“ с максималната скорострелност от четири хиляди куршума в минута. Настроена на тази скорострелност, картечницата не изпращаше отделни куршуми, а непреодолима стена от волфрам, носеща се със свръхзвукова скорост. Системата от мерници на кораба беше такава, че куршумите прелитаха на деветдесет сантиметра от въртящите се перки на винта, без да ги улучват. Ако искаха, можеха да превърнат хеликоптера в пръснати парчета отпадъчен алуминий, но и демонстрацията на подобна страховита огнева мощ беше напълно достатъчна.
Руският хеликоптер стремително зави и скоро изчезна.
Миг по-късно Хуан зърна „Орегон“, който чакаше търпеливо непокорните си деца. Въпреки петната от боя и изкусно изработените ивици ръжда, за него той беше най-хубавата гледка на света. В средата на левия борд се отвори вратата на хангара за лодки. Докато Еди се подготвяше да извади тапите от корпуса, за да погребат „Либърти“ в морето, което тя не заслужаваше, Хуан пристана майсторски. Макс стоеше на наклонената рампа с двама санитари и количката за Мак Ди. Зад тях се виждаше още една НМТК, подобна на онази, която изоставиха в джунглата. Тя стоеше върху спускова шейна, която можеше да я изстреля във водата с помощта на хидравлични рамена.
Хуан хвърли на Макс въжето, който го завърза за един кнехт.
— Радвам се да те видя.
— Чудесно е човек да се върне у дома — отбеляза Хуан с умора, която не го бе напуснала през целия обратен път. — Приятелю, трябва да ти кажа, че беше истински кошмар. Слава богу, че свърши.
— Амин.
Санитарите се качиха на спасителната лодка, носейки твърда носилка, за да стабилизират Лоулес и да го предпазят от допълнителни наранявания.
Бързаха, защото знаеха, че след минути може да започнат сражение с най-добрия ракетен крайцер на Мианмар.
След като пренесоха Мак Ди и той вече беше на път за лазарета, Еди извади тапите в корпуса и изскочи от спасителната лодка.
— Съжалявам — каза Хуан и потупа лодката по комингса, преди и той да скочи от нея.
Макс натисна бутона на интеркома — връзката му със свръхмодерния операционен център.
— Ерик, пълен напред! Времето ни изтича.
В този момент на морската повърхност се чу трясък, последван от свистенето на артилерийски снаряд в полет, после взривът вдигна огромен гейзер във водата на трийсет метра от мястото, където „Либърти“ потъваше. Хенли беше прав. Времето им беше изтекло. Почти веднага последва втори снаряд. Бяха успели да вземат „Орегон“ на прицел.
13.
Дълбоко в корабния корпус революционните двигатели на „Орегон“ реагираха моментално на командата на Ерик Стоун. Свръхохладените магнити, затворени в течен азот, започнаха да отделят свободните електрони от морската вода, засмуквана през двигателните тръби на кораба, произвеждайки невероятно количество електричество, което се превръщаше в конски сили и движение благодарение на двигателните дюзи на кораба. Подобно чистокръвен жребец, който от място преминава в пълен галоп, „Орегон“ вдигна нос във въздуха и се стрелна напред, разпенвайки водата зад кърмата. Воят на криопомпите скоро стана свръхзвуков и се изгуби над равнището на нормалното слухово възприятие.
Трети пукот разтърси въздуха и снаряд падна на мястото, където само преди миг се намираше корабът. Взривът вдигна огромен фонтан вода, който сякаш замръзна във въздуха за цяла вечност, преди да рухне с оглушителен плясък обратно.