Но това не беше краят на битката. Палубните оръдия на крайцера продължаваха да стрелят със скорост близо осем снаряда на минута. Тъй като двата кораба бяха в движение, а средната част на „Орегон“ не се виждаше ясно на радара на бирманците заради обезопасителните мерки с поглъщащ радара материал, който покриваше надстройките, стрелбата беше доста напосоки.
Хуан провери скоростта и курса и прецени, че ще останат в обсега на вражите оръдия за още поне четиринайсет минути. Това даваше възможност на противника да изстреля повече от сто снаряда и куршуми по тях. Все някой щеше да се окаже магически и да улучи. Корабът им беше брониран срещу нападение с оръжия, каквито използваха пиратите — тежки картечници и ръчни гранатомети, с които засипваха корпуса. Един снаряд, изстрелян по параболична траектория, щеше да пробие плочите на палубата и да падне долу в трюмовете, където бойната глава щеше да избухне със смъртоносни последици. Ако успееше да улучи резервоарите с течен азот, последвалата експлозия щеше да освободи смъртоносен облак свръхохладен газ, който щеше да замрази до смърт целия екипаж и да изкриви плочите на корпуса така, че корабът щеше да потъне под собствената си тежест.
Това беше риск, който не можеше да поеме. В тактико-техническите данни пишеше още, че крайцерът, клас „Хайнан“, има екипаж от седемдесет офицери и моряци. Удар с ракета „Ексосет“, щеше да го потопи, а наоколо нямаше други кораби, които да спасят оцелелите.
Това не му попречи бързо да вземе решение.
— Щурвал, остро на сто и двайсет градуса. Оръжейник, когато вземеш крайцера на прицел, огън със сто и двайсет милиметровото оръдие. Да видим дали не можем да го убедим, че това е битка, която не може да спечели.
Релингът на „Орегон“ се наклони към водата, когато движителните дюзи с помощта на направляващата дюза в средата на корпуса го вкараха в най-острия възможен завой. Предметите по лавиците, които не бяха закрепени здраво, изпопадаха на земята и всички, които бяха прави, трябваше да се подпрат някъде, за да запазят равновесие. Когато носът се завъртя, Марк Мърфи изчака, докато прихване целта, и откри огън.
Обикновено биха могли да стрелят два пъти по-бързо от бирманския кораб, но сега оръдието беше под най-остър ъгъл, затова трябваше да изключат системата за автоматично зареждане и да я включват отново след всеки изстрел.
За разлика от оръдието с по-малък калибър, с което ги обстрелваха, 120-ицата стреляше по права траектория. Целият кораб потрепери, когато оръдието избоботи.
Всички очи бяха вперени в екрана на стената. Секунда след като оръдието изплю използвания месингов пръстен, волфрамовата стрела се стовари право върху оръдейния купол на крайцера. Кинетичната енергия проби тънката броня, без да намалява скоростта, улучи затвора на едно от 57-милиметровите оръдия и взриви снаряда вътре. Куполът се пръсна като разтварящ се чадър, обвивката му полетя нагоре и се натроши сред облаци пламъци и пушек. Пушекът продължаваше да се вие над палубата, докато корабът продължаваше да пори вълните към тях.
Хуан им даде срок, докато преброи до десет, и когато мианмарският кораб не намали, заповяда:
— Огън.
Голямото оръдие автоматично беше завършило сложния цикъл на зареждане, затова щом Марк натисна „въведи“ на своя компютър, то изстреля втория снаряд.
Този път го изпрати право през един от прозорците на мостика. Ако беше използвал високоексплозивен снаряд, всички на мостика щяха да загинат. Вместо това фугасният снаряд се стовари с огромна сила върху мостика, изби стъклата и повреди контролните уреди, размаза радиорубката, която се намираше зад мостика, в обгоряла руина.
Крайцерът, клас „Хайнан“, намали и сигурно щеше да завие и да поеме друг курс, но изглежда не можеше да контролира руля си. Щяха да им трябват няколко минути, докато някой достатъчно жив и старши прехвърли управлението към резервния мостик.
— Оръжейник, добра работа — поздрави Хуан Марк. По лицето му плъзна усмивка, когато видя Морис да влиза в мостика, понесъл една от неговите протези. Изкуственият крайник беше от титан и с оголената си механика приличаше на нещо, излязло от филма „Терминатор“. Икономът се беше сетил да донесе и чифт обувки.
— Нямаш представа колко смешен се чувствам без него.
— И колко смешно изглеждаш — подхвърли устато Морис.
— Председателю, какъв е новият ни курс? — попита Ерик.